В името на Отца и Сина и Светия Дух! В продължение на цялата седмица, по-точно четири дни, ние с вас, според църковния устав, четохме великия покаен канон на св. Андрей Критски. И след края на богослужението размишлявахме за покаянието, за поста, припомняйки си, че нашият Господ и Спасител е смисъл и съдържание на целия ни живот, към Него е насочен нашият стремеж, Той е мерило за нашия живот и наше оправдание и наше спасение. Ние говорихме, че милостта и съда са неразривно свързани, съединени в Бога, и, че Божията милост, най-първа и най-изобилна, се излива върху нас, но ако престъпим Божията милост, ще попаднем под праведния съд на Божествената любов.
Ние говорихме за това, че постът ражда в нашето сърце печал, и как тази печал се отличава от печалта на този свят. Ако това е действително печал духовна, печал по Бога, тогава Господ я претворява в радост в нашия живот. Но всеки от нас, вършейки попрището на поста, задължително се сблъсква с такова духовно явление като бурята на съмнителните помисли, както говори за това писателят на акатиста: „буря помышлений сумнительных”.
Съмнение, озлобеност, различни помисли ни досаждат в живота. Особено това е видно в дните на Великия пост, в самото начало, в дните, когато ние едва започваме поста. Какво ли не ни идва в главата, какви ли не мисли не посещават нашето сърце, какви ли не само грехове не си спомняме и от това изпадаме в абсолютно духовно смущение. Човешката душа се мята от една страна на друга, не намирайки за себе си никъде покой. Често това се свързва със смяната на начина на хранене на човека, смята се, че със смяната на храната организмът, по такъв начин, отговаря на това, което става. Но това не е така. Времето на поста е, преди всичко, както вече казахме, време за духовна работа. И когато човек се захваща с такава духовна работа над себе си, той се сблъсква с неща, на които, по-рано не е обръщал никакво внимание. Пред него се открива свят, за чийто възприемане човек не винаги е готов – свят духовен, много сложно устроен свят, в който ние не можем правилно да се ориентираме, защото системата на координати е изгубена чрез греха.
Грехът руши в нас тази система от духовни координати, ние не можем свободно и спокойно да определим какво се случва в нашия живот и ето, когато суетните помисли ни посещават, ние ги приписваме на външно въздействие върху нас, а съвсем не на вътрешно. Всъщност това не е нищо друго, освен начало на духовната борба или на тази духовна бран, за която ни говорят светите подвижници. И когато ние едва-едва излизаме на това бойно поле и не знаем как да отговорим на врага, който ни досажда, често търпим поражение.
Като средство за борба с това духовно състояние, с този духовен недъг, Църквата ни предлага молитвата – Иисусовата молитва, покайната молитва, съборната молитва, църковната, когато не всеки от нас някъде в своята тясна килия беседва с Бога, но когато общият църковен глас се носи към Небето, призовавайки Божията милост, Неговата Божествена любов, просейки снизхождение за нас. И ето, ако човек не знае, как да отрази тези помисли, тогава той изпада, както вече казах, в състояние на поражение, което се проявява в състояние на духовно немирство, на отсъствие на мир в сърцето. Много печален духовен признак, признак на духовна болест.
Cветият псалмопевец пророк Давид ни говори за отсъствието на мир в сърцето със следните думи: „Няма мира в моите кости от греховете ми”. Което буквално в превод ще звучи така: „Нямам мир в душата си, защото съм грешен”. С други думи, грехът произвежда такова действие в човешкото сърце, че човек се лишава от вяра. Това е много важен индикатор за това, което става в нашия живот. Ако в нашето сърце има мир, спокойствие, благост – това не е нищо друго, освен действие на Божията сила, на благодатта на Светия Дух.
А ако в нашето сърце има помрачение, тежест, безпокойство, отсъствие на мир – това е не само следствие от нашата греховност, не само следствие от това, че се намираме далече от Бога, но и от това, че лукавият дух овладява нашия живот. За християнина, който внимателно следи какво става в неговия живот, е много важно да наблюдава това състояние. Този индикатор на мира в сърцето показва правилността или неправилността на нашия духовен живот. Често пъти човек провъзгласява високи идеали, говори красиви думи, издига прекрасни лозунги, приканвайки хората да последват неговия пример. А ако се вгледаме в дълбините на този човек, в неговото сърце няма мир. Колкото и красиви думи да е говорил, в каквито и да е красиви обвивки – няма мир в сърцето. Има ли потръпване, има ли страх, има ли боязън – значи, действа лукавият дух. И обратното, простите думи, може би, даже изобличителните думи, които произнася свещеникът, насочвайки ни по пътя на спасението, са способни да върнат на човека мира.
Даже осъзнавайки своя грях, неправдата в своя живот, разкайвайки се за нея, човек придобива този мир. Този мир е особен, това не е този мир, който ни предлага заобикалящото ни, а мир Божи. „Моя мир ви давам, Аз ви давам не тъй, както светът дава” - казва Господ. Този мир е знак, символ на съюза, на възстановяването на съюза между Бога и човека. Този мир е действие на Светия Дух в човешкия живот, този мир е залог за нашето по-нататъшно спасение и възможност за по-нататъшни плодотворни духовни трудове. Затова в дните на поста, когато са изострени всички наши духовни чувства, когато ние, както никога, внимателно се отнасяме към това, което става в нашето сърце, ние непременно трябва да следим присъства ли мирът в нашето сърце. А ако отсъства, значи, нужно е срочно да направим нещо, да изправим това духовно поражение на своето сърце.
Как да придобием този мир? Да придобием Христовия мир ние можем, ако се отвърнем от греха, ако отсъствието на мира е следствие от греховния живот. И всеки човек, който е изпитал върху себе си благодатното действие на тайнството свето покаяние, който е изпитал радостта от прошката на други хора и радостта на получаване прошка от другите, който е изпитал тази духовна вътрешна битка, за която говорих по-горе, с Божията сила е смогнал да я победи в себе си, знае, колко радостен и въжделен е този мир в нашето сърце. И затова в дните на поста Църквата, както никога, ни призовава да търсим този вътрешен мир, който е в съгласие с нашата собствена съвест и в съгласие с волята Божия, който привежда в равновесие чувствата на всички наши преживявания – духовни, душевни и телесни. Чрез придобиване на този мир човек става хармоничен, намирайки цялостността на своята личност, ставайки човек, изцяло вътрешен. И ето думите на покаяние, нашите общи размишления, думите на молитвата ни водят, скъпи мои братя и сестри, към непрестанна грижа за придобиване на този мир. Да си припомним за необходимостта да притежаваме този мир Христов в своето сърце чрез тези подвизи, постите и молитвите, които в дните на Светата Четиридесетница ни предлага грижовната и любяща наша майка – Светата Православна Църква. Да не ни лишава Господ всички нас от благодатното присъствие на мира в нашия живот. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев