В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам всички с великата Божия милост – с първото причастие през Великия Пост. Това ни е дадено от Господа незаслужено, непостижимо, и този дар, както казва днес Христос в Евангелието, обозначава това, с което ние се отличаваме от света. Ние незаслужено приехме този дар, защото нас ни е избрал Господ. Но Той добавя: „Затова светът ви мрази” (Ин. 15:19) и това означава, че дарът, който ние приехме днес – това е новият живот, до който се е докоснала нашата душа, - ни възлага отговорност да живеем не така, както живее светът. Това трябва да ни дава мъжество да се отличаваме от всички останали хора, от целия свят.
Христос казва, че отликата от света може да бъде много опасна; дотолкова опасна, доколкото тя е станала за Него Самия, тъй като Той бил разпнат за тази отлика от света, за проповедта за новия живот, която светът не можел да приеме. Отликата от света може да бъде също така опасна, както тя е била за свети великомъченик Теодор Тирон, който не се съгласил „да бъде като всички” и да принесе няколко зрънца тамян на идола, както това направили другите, за да заличат своята отлика от света.
Христос ни казва днес в Евангелието: „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат...” (Ин. 15:24). И това, най-напред се отнася до нас. Ако Христос не бе извършил това, което Той извърши днес с нас, то нашият живот би бил съвсем друг. Ако Христос не бе дошъл при нас веднъж, ако Той не бе ни показал какъв живот иска да даде на всички хора, и ако Той постоянно не бе идвал при нас, както сега идва с великия дар на покаянието в първата седмица, с дара на изповедта, където се прощават всички наши грехове, с дара на непостижимото, най-тайнственото съединение със Своите Тяло и Кръв, тогава нещата биха стояли другояче. За хората, които не знаят това, сякаш е извинително да живеят така, както те живеят. Но след това, което ни дава Господ, след като се приобщаваме с Неговите Тяло и Кръв, нашият живот трябва да бъде друг. Ние трябва да имаме друго разбиране за греха, защото Господ със Своя дар - причастието – ни показва какво е грехът и на каква цена се умива от греха нашата душа. Той ни показва какво е печал и Кръстът за Самия Бог и какъв път се открива за всеки човека, който узнае колко страшен е грехът и колко милостив е Господ.
С днешното причастие Господ ни показва, че Той, първо, ни прощава всички наши предишни грехове, и, второ, дава ни сила да противостоим за в бъдеще на изкушенията, свързани с тези същите грехове. Ние трябва вече иначе да посрещаме това, което неизбежно ще ни срещне, едва излезли от храма (и даже не излезли от храма), за да не станем предатели на Христа и за да не се отнесат до нас Неговите думи в Евангелието: „че Ме намразиха без вина” (Ин. 15:25).
Мнозинството от хората не изпитват никаква вражда към Христос. Те просто са равнодушни към Него и живеят така, сякаш Христос не е идвал. Горко ни, ако и ние ще живеем така, както мнозинството от хората: като че ли Христос не е идвал при нас, и сякаш не сме се причастявали с Неговите Пречисти Животворящи Тайни!
Господ ни казва днес в Евангелието, че ние сме призовани от това, че сме се удостоили с този дар, да бъдем свидетели за Христа пред целия свят. Той казва действително страшни думи: „...Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене” (Ин. 15: 26-27).
Да бъдеш свидетел - това значи да бъдеш способен да кажеш на съда не това, което ти си чул от някого, а това, което ти знаеш сам, и знаеш, че това е именно така. Свидетел може да бъде само този, който е с Христос, и това свидетелство, казва Господ, трябва да се прояви във всичко: преди всичко - в нашата съкровеност, понеже лъжливи свидетелства не се приемат никъде, и лъжливият свидетел се вижда веднага. От първите думи, които произнася човек, е видно, вярва ли той в това или не. Но това съкровено свидетелство трябва да бъде онагледено в нашето външно свидетелство, в нашия живот, в това как ние общуваме с всички хора.
Господ ни казва днес, че Той ни е дал дивния дар за съединение със Себе Си, за да можем да противостоим на новите изпитания и скърби (и на самата смърт, ако тя дойде), понеже ние сме с Него. Ние никога не трябва да забравяме, че и в древните времена (във времето на великомъченик Теодор Тирон) и в недалечните времена на гонения голямо множество хора, които са получили от Господа този дар, са се оказали неспособни да противостоят на тези изпитания, които им изпратил Господ.
Господ ни е удостоил днес с причастието със Своите Свети Тайни, за да можем да продължим нашия път през Великия Пост и пътя на нашия живот, помнейки винаги, че ние отиваме при Христос, не за да стане по-лек нашия непоносим от тежестите на изпитанията живот, а за да стане този живот път на славата – на тази, която е у Господа, и че пътят към тази слава преминава, както и у Него, - чрез Кръста. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев