В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Ние се удивляваме на светиите, изумляваме се от техните подвизи, молим им се частно и съборно; но всичко това е малко! Свети Иоан Златоуст е казал, че истинското почитание на светеца – това е уподобяването му, следването на неговия пример. Честваният днес свещеномъченик Власий Севастийски е скъп на Църквата с това, че той, в ІV век, когато все още малко хора са дръзвали да бъдат Христови ученици, е станал последовател на Спасителя. Той изповядвал вярата в Него, бил гонен за нея и за своята вярност на Бога и вярата пострадал с мъченическа смърт.
Една от чертите на неговата личност, която в течение на целия му живот го правела близък и скъп на обкръжаващия го народ, била неговата способност, каквото и да се случи с него, в каквито и житейски обстоятелства да попадне, да забрави за себе си докрай, съвършено, и да си спомня само за нуждите на тези, които се намирали около него. Неговото милосърдие се разпростирало не само върху хората, но и на всяка Божия твар, която той обичал с ласкава, действително богоподобна любов. Например, когато го водели на мъчения, срещнал по пътя куцо куче, и, забравяйки, че той отива на смърт, спрял се, благословил го и то си тръгнало здраво.
Тази негова любов била действително тази любов, която ни е заповядал Господ – любов към близки и далечни, любов към всичко сътворено от Бога.
Ние можем да се научим от него да отдаваме себе си щедро, до забрава на Бога и хората; ние можем да се научим от него как да отстояваме чистотата на нашата православна вяра. Ние можем да се научим от него, че да обичаш Бога – това значи с цената на своя живот да изливаш Божията любов върху всички, които е създал и възлюбил Господ.
Днес родната ни Православна Църква отбелязва паметта на един от мъчениците за вярата по време на турското робство – свети мъченик Георги Софийски Нови. Той пострадал за вярата на днешния ден през 1515 година. С доблестната си смърт и страданията си той прославил Христа Господа, утвърдил във вярата своите сънародници и получил от Бога нетленния венец на живота/Откр.2:10/.
И от неговия подвиг има какво да се поучим – как да държим на вярата и народността си, а не да прекланяме раболепно глави пред силните на деня и заради временни земни облаги да сме готови да се отречем и от вярата си, и от народността си. Само пред Бога да стоим на колене, за да останем прави пред враговете Му. Амин.