Скъпи отци, братя и сестри! Бих искал да поздравя сърдечно всички вас с втория неделен ден на Великия пост. Този ден е посветен на паметта на свети Григорий Палама, архиепископ Солунски, живял в далечния XIV век и оставил много дълбока следа в аскетическата мисъл и богословието на Православната Църква.
В деня, когато отбелязваме паметта на свети Григорий, се чете неделното Евангелие за изцелението на разслабления (Мк. 2:1-12). Ето на какво бих желал да обърна внимание в това повествование. Какво означава разслаблен? Въобще кой човек е болен?
Божият замисъл за хората се заключавал в това всички да бъдат здрави. Болестта е някакво вътрешно разрушение на човешкия организъм, нарушение на порядъка, който бил определен от Бога и заложен в природата на човека. Причината за болестите в човешкия род несъмнено е свързана с греха, т. е. с отказа на човека да живее по Божия план, по Божия замисъл, по Божия закон. Това не значи, че всяко заболяване, от хремата до най-тежката болест, непременно е резултат от някакъв грях. Не трябва да се мисли така. Но резултат от греха е болестта като явление. Безпорядъкът в физическото тяло на човека е резултат от безпорядъка в човешката душа, резултат от разрива между Бога и човека. Човечеството е тръгнало не по този път, цивилизационният път се е оказал изкривен, а затова всичко е тръгнало не така, в това число и болестите започнали да разрушават човешкото тяло.
Действително, образът на разлабления, дезинтегриран човек е лишен от целостността, загубил е богодарената красота на своята природа – този сякаш видим образ на греха. Не на личния - още веднъж повтарям - грях, не на греха на този човек, който сам претърпява болест, а на греха, започнал от Адам и умножил се във всяка човешка личност дотолкова, че в някакъв момент човешкия род бил, както знаем, отнесен от водата на всемирния потоп. Но и това не спряло хората, така че след потопа инерцията на греха продължавала да довежда до все нови и нови тежки последствия.
Господ, обръщайки се към разслабления, казва: прощават ти се греховете. Разбира се, Той има предвид не само личните грехове на този човек, които, несъмнено, присъствали в неговия живот, но Той казва: ти се освобождаваш от греховните последствия в развитието на човешкия род, в този момент от тебе се снема печата на наказанието във вид на болест.
Всички присъстващи били крайно удивени: кой може да прощава греховете, освен един Бог? Спасителят не започнал да ги убеждава в това, че Той е Син Божи, че Той е единосъщен на Отца, че Той има право да прощава греховете, защото действително само Бог ги прощава. Той казал нещо друго, но много разбираемо за хората.
А ако каже: „вземи постелката си и ходи” - какво означава това? Може ли така да каже на парализирания този, който няма право да прощава грехове? Ето логиката на отговора на Спасителя. Той не дочаква никакъв отговор, а вече казва: „вземи постелката си и ходи”. И станал разслабленият, сякаш не е боледувал никога и тръгнал. Всичкото това разрушение целостността на организма, целият този безпорядък във вътрешното състояние на тялото – всичко минало, и тялото се изпълнило със сила. Откъде е тази сила, способна да възстанови разрушения човешки организъм, отново да обедини това, което е разединено в човешката природа? Вътре в човешкия организъм няма такива сили. Достатъчно е попитате който и да е медик, и всеки ще каже: човек не може да със силата на своя организъм да излезе от състоянието на пълна парализа, нужна е някаква особена сила на въздействие отвън. И ние знаем, че в дадения случай тази сила е била Божията благодат.
Има раздел от физиката, който се нарича термодинамика. Вторият закон на термодинамиката предполага нарастване в света, в космоса на така наречената ентропия. Какво е ентропия? Това е разрушение, това е хаос, това е нарастване на безпорядъка; и учените точно са доказали, че всяка система се стреми към такова разрушение. Нека погледнем здание, за което никой се грижи. Крепко, устойчиво, но след известно време то започва да се разрушава. Какъв е проблемът? То е програмирано за разрушение, и ако след двеста, триста или петстотин години никой не се погрижи за това здание, от него ще остане само хълм – всичко ще бъде разрушено.
Всеки от нас знае това. Всеки знае в какво се превръща домът, ако никой не се грижи за него. Всеки знае в какво се превръща нашият организъм, ако не го лекуваме. Всеки знае в какво се превръща околният свят, ако не се грижим за него. Значи, за запазване на живота е нужно някакво енергийно влияние отвън. И това влияние в същия този случай, за който говорим, - с разслабления, - била Божествената енергия. Разрушаващата се жизнена система, неспособна за самовъзстановяване, получила мощен енергиен заряд, и разслабленият станал, взел постелка си и отишъл у дома си.
Как е свързано всичко това с днешния неделен ден, със светителя Палама, архиепископ Солунски? Много даже е свързано. Светителят, бидейки атонски монах, човек, преминал през школата на вътрешното духовно действие, т. е. в размишления над своя живот, чрез молитвата придобил особена Божия благодат. Размишлявайки за Таворската светлина – същата, с която просиял Господ, - той казвал, че това не е ръкотворна светлина. От своя собствен опит, знаейки, какво е Божествената енергия, Божествената сила, свети Григорий казал: това не е ръкотворна светлина, а явление на Божествената енергия, на Божествената благодат, и така тя се отобразява на човека, както се отобразила на Богочовека Иисус Христос.
В този момент, когато разслабленият ставал, върху него била тази Божествена енергия, върху него снизходила тази светлина. Никой не я видял, но мощният Божествен импулс организирал дезорганизираното, интегрирал разделеното, съединил разпадащото се и явил човека здрав, макар миг по-рано той бил болен.
Светите атонски подвижници, продължители на делото на свети Григорий Палама, учели за Божествената светлина и се опитвали да привлекат тази светлина. И удивително - у тях това се получавало. Те седели много часове, устремили своя поглед в областта на сърцето, и четели една и съща молитва - Иисусовата: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”. Невъзможно е автоматически с часове да повтаряш едни и същи думи – ще полудееш или ще ти стане скучно. Но те ги повтаряли в течение на много часове, защото вниквали в смисъла на всяка дума и не толкова се проникнали от рационалното разбиране на тези думи, както влизали, чрез призоваване на Божието име, в реално общение с Господа. И свидетели казвали, че върху тях се отобразявал печатът на Таворската светлина, - това били светли хора.
Печатът на Таворската светлина, на Божествената енергия, на Божествената благодат се отобразява и на нас, простите хора. Нали всеки от вас навярно се е срещал с някого и вглеждайки се в очите му, е казвал: какъв светъл човек, колко е добре с него! Както, навярно, мнозина от вас са се срещали и с такива, за които, вглеждайки се в очите им, казвали: страшен човек. Външността на човека отобразява неговото вътрешно състояние, и затова неслучайно отблясъкът на Таворската светлина пребивавал на ликовете на атонските старци. Наричали ги исихасти, и тази гръцка дума се запазила до сега и в нашето богословие, и в нашата аскетическа практика. А свети Григорий Палама е носител на тази исихастска традиция.
А защо говорим за това във втората неделя на Великия пост? Понеже постът е насочен именно към това да придобием Божествената благодат. Ние трябва да разберем колко важно е това за преодоляване на болестите - не само физическите, но и духовните болести, нашите собствени болести, болестите на обществото, болестите на държавата, болестите на целия човешки род.
Никой, никаква система не може да преодолее ентропията, опирайки се на своя собствен вътрешен ресурс. Само Божествената сила, Божествената енергия може да предотврати нарастване на ентропията в човешки род, неговия разпад и неговата гибел. На всичко това ни учи днешния ден и да ни помага Господ, прониквайки в дълбочина смисъла на втората неделя на Великия пост, да усвоим тези велики и наистина значими за спасението мисли, което е донесло до нас на Божествената литургия словото Божие. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев