Днес, когато се празнува Входът Господен в Иерусалим, на Литургията прозвучаха думите на апостол Павел, насочени към нас: „Радвайте се винаги в Господа; и пак ще кажа: радвайте се” (Филип. 4:4). Тези думи ни говорят за духовното състояние, в което са призвани да пребивават всички християни, - това е състояние на духовна радост.
Думата „радост” се употребява много често и по различни поводи. Хората говорят за малките радости в живота, за големите семейни или професионални радости. И мнозина мислят, че радостта идва благодарение на успех, придобивки, на различен род земни притежания.
Радостта, за която говори апостол Павел, е от съвсем друг род. Това не е чувство, което обхваща жената, отиваща в магазин и купуваща красива блузка, и не това, което усеща бизнесменът, направил добра сделка. Тя не прилича и на удоволствието, което получава човек, прекарвайки целия ден в развлечения. Това е радост от напълно друг род: тя абсолютно не зависи от външните житейски обстоятелства и земните притежания, удоволствия и успехи само я възпрепятстват.
Апостолът ни говори за радостта за Господа – особено духовно състояние, произлизащо от това, че човек усеща близостта на Бога, Неговото присъствие в своя живот. Ето тази е радостта, която изпитваме, идвайки в Божия храм, участвайки в извършването на Божествената литургия, причастявайки се със Светите Христови Тайни, слушайки песнопенията и църковните молитви, когато сърцето ни се разкрива пред Бога и Го приема вътре в себе си. Това особено духовно състояние, което ни помага в нашия земен живот не зависи от земни придобивки, земни радости и притежания, защото тази радост винаги пребивава с нас независимо от годишните времена, времето, здравословното състояние и житейските обстоятелства.
Радостта, на която често хората се позовават и която идва от земните приоритети, бива бързопреходна и кратка. А много често става така, че събитията, които би трябвало, струва ни се, да станат източник на радост, съвсем не стават такива: човек постига успехи, а радости няма; придобива богатство, а радост не идва. И той се запитва: „Защо?” Това се случва, защото човек е създаден за други радости, за други наслаждения, неговата душа не може да се насити със земни притежания, придобивки и успехи. Само когато човек среща Бога на своя житейски път, неговата душа се насища, успокоява и се радва.
Ние днес празнуваме Вход Господен в Иерусалим и слушаме за това как децата се радвали, когато видели Иисус, идващ на осел в Светия град. Едва ли те са осъзнавали богословското значение на това събитие, едва ли са разбирали за какво и защо Господ влиза в Иерусалим. Но те чувствали със своето сърце, със своя детски ум, с цялото си естество, че идващия върху осле е Този, Който донася на света и човечество радост. Те, навярно, не знаели по какъв начин Христос я донася, защото още предстояло да се открие тази тайна на Църквата, която само след кръстната смърт и Възкресението на Спасителя била дарувана на всички хора, но интуитивно те вече усещали тази радост и тази благодат, която изхожда от въплътилия Се Бог.
Много често децата се оказват по-напред от възрастните, когато става дума за Божията благодат, - те безпрепятствено възприемат тази благодат. Ето защо ние в Православната Църква от самото младенчество приучваме децата към светото Причастие и пълноценно участие в църковния живот. Ще минат дълги години, докато младенецът стане дете, юноша, възрастен, докато се научи да разбира смисъла на богослужебните текстове. Но ние не чакаме дотогава, докато той навлезе в пълна съзнателна възраст, а го приобщаваме към благодатта на Тайнствата Божии от самото младенчество, именно защото в детската душа няма препятствия за това тази благодат да принесе на детето добри плодове, нищо не го препятства да се радва за Господа. Докато греховете, земните грижи, притежания и спорове препятстват възрастните хора да се радват за Господа.
И много често се оказва, че тези неща, които стават причина за земните и човешки радости, препятстват човека да чувства радост за Господа, понеже в неговото съзнание, в неговия ум, в неговото сърце няма място за Бога - то е заето от други приоритети и притежания.
Бог ни призовава чрез свети апостол Павел да се радваме за Господа винаги. Това значи, че и в трудни житейски обстоятелства, в болести и скърби ние можем да имаме радост за Господа, която изхожда от самия Бог. Нея никой и никога не може да ни отнеме, освен ние самите, когато водим греховен живот, когато на първо място поставяме не Бога, не Църквата и Тайнствата, не живота според Евангелските заповеди, а земните ценности, приоритети и успехи.
Този радостен празник се сменя от скръбното настроение на Страстните дни: свещениците сменят светлите одежди с тъмни и ние ще възпоменаваме ден след ден и час след час последните дни и часове от земния живот на нашия Спасител. Ние ще състрадаваме на нашия Спасител, ще оплакваме греховете на тези хора, които са Го завели на смърт; ние ще осъзнаваме самите себе си стоящи сред тези хора.
И в същото време ще чувстваме благодатната Божия помощ, която изхожда от Спасителя, отиващ на доброволна смърт заради нашето спасение. Ние ще усещаме благодатната сила, която произтича от Източника на живота – Господа Иисуса Христа, висящ на Кръста. Ние ще се покланяме на Кръста Христов, на Светия Гроб на Спасителя, ще четем евангелските откъси, посветени на страстите Христови, ще извършим чина на погребението на Спасителя, а на Велика събота ние отново по време на Литургията ще се преоблечем в светли одежди и ще чуем спасителната вест за Христовото Възкресение.
Ако ние вътрешно и духовно се подготвим за това най-важно събитие на литургическата година, то ще стане и най-важното събитие в нашия собствен духовен живот, защото ние ще усетим, че както Христос е възкръснал, така и нашите души Той ще възкреси със Своята благодат. Ние ще усетим това, за което говорил Господ на Тайната вечеря със Своите ученици, когато отивал на страдания и Кръст. Той им казал: „Вие ще бъдете наскърбени, но после скръбта ще се смени с радост, и тази радост никой няма да ви отнеме” (вж. Ин. 16:20-22).
Ето към тази радост ни призовава и апостол Павел. Нека я храним, да я възгряваме в своите сърца, да молим Господа тази радост никога да не ни напуща в земния живот и в бъдещия живот да се възрадваме със всички светии в приготвеното за всички хора Царство Божие. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев