В името на Отца и Сина и Светия Дух! В понеделник на Страстната седмица ние слушаме евангелското четиво за това как нашият Господ Иисус Христос предсказвал на Своите ученици какво ще се случи преди края на този свят. Господ казва, че човечеството ще бъде застигнато от много бедствия: ще има войни, земетресения, ще въстане народ против народ и царство против царство, и че само заради избраните тези дни ще се съкратят, а иначе от бедствията не ще се спаси никаква плът (вж. Мат. 24:3–35).
Тези думи на Господа Иисуса Христа задават вектора на човешката история и свидетелстват за това, че тя ще върви към все по-голямо отстъпление от Бога и Неговите заповеди, че на греховете на хората ще реагира не само човешкото съобщество, но и самата природа, която била създадена не за греховна експлоатация, а за да живее в хармония с човека.
Ако пък човек въстава против Бога и против естествените човешки закони, тогава и в човешкото съобщество се разрушават тези основополагащи връзки, на които то се e строило в продължение на векове, разрушава се взаимодействието и хармонията между човечеството и природата. Всичко това в някаква степен ние вече наблюдаваме сега. Още преди няколко векове човечеството в лицето на така наречените философи на просвещението посегнало на идеята за Бога, на Божествените заповеди и обявило, че най-важното в човешкия живот – това е разумът: ако хората се обучат правилно, те и без Бога ще съумеят устроят своето битие. В продължение на всичкото последващо време в различните страни се опитвали върху тези идеи да организират битието на народния живот: да построят справедливо общество, но такова, където Бог не е нужен, където всичко управлява човекът. Всеки път тези опити се превръщали в голяма трагедия за човечеството, понеже е невъзможно на тази земя да построи справедливо общество, ако хората не се ориентират към Бога, към Божествените заповеди. У човека няма вътрешни ресурси, които биха му позволили в неговото днешно паднало и греховно състояние да построи на тази земя справедлив свят и справедливо общество.
Единствената сила, която удържа човешкия грях – това е силата на Божествената любов и Божествената благодат. Човек, който вярва в Бога, смирено се уповава на Него и моли Господ да му прости греховете, съзижда около себе си справедливо общество - общество, построено не върху жаждата за лесна печалба, не върху съперничеството между хората, но върху братството и любовта.
Във всички останали случаи лозунгите за братство, свобода, справедливост и равенство си остават само лозунги, а на практика се превръщат за човечеството в големи трагедии.
Господ ни напомня за това, че човечеството ще тръгне именно по този път, че вместо да върви след Бога, да се вслушва в думите на Христа, вместо да се стремят да изпълняват евангелските заповеди, хората ще търсят спасението на други места и в други личности. Ще казват: „Ето тук е Христос или там. Ето учителят, който е казал последната истина за човека и човешкото съобщество. Нека го последваме и тогава ще настъпи Царството Божие на земята”. Всички тези лъжехристи се превръщат за човечеството в антихристи. Всички социални и други утопии довеждат до масови репресии, до смъртта на невинни хора, понеже едните започват да принасят в жертва под предлога за полза за другите. А всичко това става, защото хората забравят Бога, отричат се от Него.
В последните дни ние много слушаме за това как в някои страни законодателите и правителствата са посегнали на основополагащите ценности на човешкия живот - на семейството, на възпитанието на децата. Сега те говорят, че семейството – не е това, към което ние с вас сме привикнали. Това не е майка, баща и дете, а родител номер едно, родител номер две и някакви осиновени деца, които може по законен начин да се прилепят към така нареченото еднополово семейство, за да се заеме то с тяхното възпитание. Ето още един пример за отстъпничеството на човека от Бога, съграждането на земята на царството на антихриста, в което всички основополагащи понятия – не само религиозни, но и чисто човешки – ще бъдат изопачени.
Това вече даже не е разговор за Божието битие, за Неговите заповеди. Това е разговор за човешката нравственост, понеже ако човек изгубва Бога, тогава губи и основополагащите нравствени ориентири. У него напълно се изопачава виждането както на собствената природа, така и на заобикалящите го хора. Той става като слепец, който води другите слепци, та всички те заедно да паднат в ямата (вж. Мат. 15.14). Няма друга удържаща сила за този процес на апостасия, освен Бога и Неговите Божествени заповеди.
Господ ни напомня за това, че в последните времена отстъпничеството ще нараства, ще обхваща все по-големи маси хора. Но ще останат избраните – тези, които няма да пожелаят да вървят по пътя на антихриста и въпреки модата, времето, господстващия вкус и провежданата политика ще живеят по Божиите заповеди. Ако се наложи, заради това те ще възлязат на кръста и ще претърпят смърт, както са претърпели десетки и стотици хиляди новомъченици и изповедници, които не пожелали да се преклонят пред духа на антихриста, но предпочели смъртта пред отричането от Христа.
Господ в последните дни пред Своята Кръстна смърт напомнил на учениците за това. Цялата бъдеща история на човечеството преминала пред Неговия поглед. Той говорил за всеобщото отстъпничество, за това, че ще търсят Христос там или тук, но също и за това, че ще останат избраните, които ще обичат Господа и ще Му служат до края на човешката история, че заради избраните ще се съкратят дните на бедствията.
Господ на нас с вас, членовете на Своята Църква, е възложил мисия: да бъдем избрани и да бъдем свидетели на Неговото Възкресение и на Неговото учение, да свидетелстваме за правдата Божия не само на думи, но с целия си начин на живот, който трябва да се отличава от начина на живот на хората, живеещи без Бога.
Ние трябва да живеем така, както ни е заповядал Господ Иисус Христос. Не само трябва да възприемаме за изпълнение думите на Господа, но и всичко това, което чуваме сега в тези Страстни дни за страданията и смъртта на Господа Спасителя. Ние трябва да се вглеждаме в Неговия Божествен лик и да разберем, че идеалът за човека е именно Христос - Богът, въчеловечил се, за да ни яви какъв трябва да бъде човек. Според степента на своите човешки сили ние трябва да подражаваме на Господа и преди всичко - в безкомпромисното отстояване на правдата.
Това отстояване на правдата ние трябва, преди всичко, да осъществяваме в собствения живот. Не е нужно да се опитваме, както мнозина правят, да изправяме света и заобикалящите ни хора, но да започнем с изправление на самите себе си. Именно за това, надявам се, ние сме размишлявали в течение на целия Велик пост: как да изправим своя живот, как да се уподобим на Христа и да станем такива, каквито Господ ни е заповядал да бъдем.
Нека мислим за това в дните на Страстната седмица, вслушвайки се в евангелската история за Страстите Христови и в думите на посветените им богослужебни песнопения, молейки се на нашия Господ Иисус Христос да ни помогне да бъдем истински християни, Негови последователи и ученици. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев