„Беше третият час и Го разпнаха” (Мк. 15:25). Братя и сестри! Отново извървяваме със Спасителя кръстния път към Голгота, към най-високия връх в човешката история. Но дали вървим заедно с Него или безучастно наблюдаваме отстрани? Отново сме свидетели на разпъването на Богочовека, но дали сме само свидетели или и съучастници, не забиваме ли и ние с греховете си гвоздеи в Неговите рани? В този момент Христос е най-самотният на земята – оплют, обруган, изоставен почти от всички. „Неповинен съм за смъртта на този човек” – казва предалият Го на разпятие. „Не познавам този човек” – отрича се от Него най-преданият Му ученик. Останалите ученици се разбягват.
Но да не бързаме да ги съдим, а да се взрем в себе си и да се попитаме как бихме постъпили ние, ако днес отново разпъваха Христос? Да си припомним колко пъти сме се отричали от Христос в името на душевния си комфорт, на личните си удобства и изгоди? Колко пъти сме си измивали ръцете по пилатовски? Ако днес слезе Христос на земята, но не в славата Си, ще Го познаем ли или ще Го отминем с безразличие и досада, както отминаваме понякога уличните просяци?
Не сме ли викали и ние като освирепялата тълпа: „Разпни го! Разпни Го!”, когато ни се е приисквало да се поддадем на влеченията на похотта на очите, на похотта на плътта и гордостта житейска (1 Иоан 2:16)? Не се ли е надигал същият вик в душите ни, когато сме лъгали, когато сме лицемерничили, когато сме завиждали, когато сме осъждали, когато сме ставали приятели със света, който е против Бога (Иак. 4:4)?
Не се ли срамуваме от това, което сме причинили на Спасителя: как сме Го обиждали, как сме Го огорчавали, как сме Го наранявали с нашия греховен живот?
Мнозина грешат и се надяват на покаяние преди смъртта, посочвайки за пример благоразумния разбойник. Но способен ли е някой на такъв подвиг? Ще можем ли тогава в един миг нравствено да се преродим и духовно да се възвисим подобно на този разбойник? Не ще ли ни похити внезапна смърт, оставяйки ни излъгани в надеждата за покаяние преди смъртта?
Затова, вглеждайки се във Висящият на кръста, нека да видим като в огледало своята духовна и нравствена нищета, да не отлагаме покаянието за греховете си, за да не преминат те с нас в другия живот и да утежнят задгробната ни участ!
Нека примерът на благоразумния разбойник ни подбуди да не отлагаме покаянието си, а да се разпнем с Христа (Гал. 2:19), да разпнем „плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24), да полагаме старания за своето по-бързо духовно-нравствено изправление, като предадем себе си всецяло на Божията воля и просим от Христа милост и благодат. С най-дълбоко смирение, с надежда и любов да Го помолим, както благоразумния разбойник на кръста: ”Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в царството Си” (Лука 23:42). Амин.