Свършило се страшното събитие, проявило се в предателството и поругаването, в страданията, смъртта и погребението на Благодетеля и Твореца на света, Спасителя на човешкия род нашия Господ Иисус Христос.
Днес, извършвайки възпоменание на страстите Христови, ние с вас се явяваме свидетели на тези събития, говорещи, от една страна, за страшното престъпление на човечеството, от друга - за великата, неизяснима любов и милосърдие Божие към човешкия род. Както съвременниците на Христос, така и днешният свят, включвайки и нас, обкръжаващи гроба Христов, различно възприемат и преживяват това събитие, защото всеки се намира във властта на своето душевно състояние.
Да се вгледаме в тълпата, заобикаляща Страдалеца Христос. Голяма част от нея, както говори Евангелието, вика: „Премахни Го, премахни, разпни Го! (Ин. 19:15). И само малцина Му състрадават: Божията Майка, апостол Иоан Богослов, богобоязливите жени, съзерцаващи Неговите мъки с наранени сърца заедно с Него, невинния Страдалец. Имало, несъмнено, сред окръжаващите Христос и митари, и фарисеи. Митарите, не смеейки да вдигнат очи към Него, не могли да кажат нищо, само: „Боже, бъди милостив към нас грешните” (Лк. 18:13). Фарисеите пък, превъзнасящи се със своята мнима праведност, със знанието на закона и изпълнението на обредите, нямали ни чувства, ни сърца, понеже с буквата отдавна убили всичко живо. Сред обкръжаващите Христос били и мнозина от тези, които изпитали върху себе си любовта и благодеянията Господни. Не е изключена възможността там да се е намирала хананейката, измолила от Христос трохичка милост – изцелението на своята дъщеря. Била там и жената-грешница, изпитала прощаващата любов на Христос: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” (Ин. 8:7). Били, вероятно, и тези, които Христос очистил от проказата, на които върнал зрението, които излекувал от душевни и телесни язви.
Днес, когато заобикаляме гроба Христов, докосваме се до Неговата Света Плащаница, мислено пренасяйки се към мястото и момента на Неговите страдания, всеки от нас трябва да се разграничи и определи: с кого сме ние в тази многолика тълпа, от векове заобикаляща Христос? Не Го ли предаваме със своя недостоен живот? Не Го ли разпъваме отново със своите дела?
Пристъпвайки към Плащаницата на Христос Спасителя, да вземем за пример и подражание съчувстващите Му с душа и сърце, викащи: „Боже, бъди милостив към нас грешните!”. Тяхната вяра похвалил Господ. Да бъдем с просещите от Него милост. Тях ги изцелил Господ. Да бъдем с каещите се грешници. Тях ги простил Господ. Да бъдем с благоразумния разбойник, молещ се на кръста: „Помени ме, Господи, в Твоето Царство. Него чул Господ: „Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лк. 23:42-43).
Събитието, което възпоменаваме, станало преди почти две хиляди години, но, изглежда, и днес не е леко да разберем: как Той, Бог, може да позволи зли и дръзки хора да хулят Неговото всесвято име, да Му причинят страдания и, смеейки се, изисквали: „...Нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме” (Мк. 15:32). Какъв Бог е Той?
Свети апостол Павел, обръщайки се към коринтските християни, се обръща днес и към нас: „Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани... - Божия сила и Божия премъдрост” (1 Кор.1:18,23-24).
Да, със силата на ума си няма да постигнем докрай тайната на Божественото снизхождение. Ние благоговейно постигаме това с вяра и идваме до заключението: такова е за нас Божието благоволение.
В Своите доброволни за нас страдания Син Човечески е най-прекрасен от всички синове земни. И в образа на раб, и висейки на кръста, -Той е Бог и Цар на вселената! Именно в това е Неговото величие! Той извършва правдата Божия, възсъздава света и човека. Величието на извършеното дело изисква величие на труд и подвиг. Ето защо Спасителят пие чашата на подвига.
Братя и сестри, нека нашето целуване на Светата Плащаница Христова да не бъде в лукавство и надменно мъдруване, за което е написано: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” (1 Кор. 1:19), нека то да не бъде подобно на Юдината целувка, но да бъде съкрушено и смирено, подобно на целувката на жената-грешница, донесла алабастър със скъпоценно миро, умила със сълзи и отрила с косите си Неговите пречисти нозе. „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши” (Мат. 26:13). Само такава целувка приема Христос и за нея, вярваме, дава обилна благодат, сподобяваща верните да вкусят радостта на Пасхата Христова. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев