В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние отслужихме чинопоследование, което се нарича чин на погребение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние чухме евангелския разказ за страданията и смъртта на Господ Иисус Христос на Кръста, за това как учениците, оставили Го, бягали, как след Неговата смърт тайният ученик на Христос Йосиф заедно с другия таен ученик Никодим дошли, за да снемат Тялото на Иисус от Кръста, за да Го погребат в нов гроб, който бил изсечен в скала.
Нашият Господ Иисус Христос се упокоил със Своята човешка плът. Но, както ние вярваме и както учи Църквата, Неговото Божество нито за един миг не се разделило с човешкото естество, даже и в смъртта. И когато Господ висял на Кръста и чувствал мъката на богоизоставеността, тогава Божественото и човешкото естество пребивавали в Него неразлъчно. Когато нашият Господ Иисус Христос умрял на кръста и бил погребан, тогава със Своето Тяло Той се намирал в гроба, а душата Му, както учи Църквата, слязла в ада, за да проповядва и там волята Божия за спасението на всеки човек.
Както се казва в едно от песнопенията, което днес чухме, Господ дошъл на земята, за да намери падналия Адам, но не намирайки го тук на земята, се спуснал в адските бездни и там го намерил. С това падналият Адам представлява цялото човечество и всеки човек, защото всеки човек, подобно на него, бил приведен в този свят, за да се наслаждава на Божията близост, та още в този свят да живее сякаш в рая, вкусвайки от плодовете на благостта, любовта и благодатта на Господа. Но всеки човек в своя собствен житейски опит повтаря греха на Адам.
Християнското богословие учи че, адамовият грях се разпространява върху цялото човечество, не защото ние с вас сме отговорни за него, а защото носим отговорност за своите собствени грехове и всеки от нас на този или на друг етап от нашия живот многократно извършва грехопадение и се отклонява от Бога.
И затова Господ дошъл не заради някаква абстрактна цел, не за неопределената човешка маса – Той дошъл за всеки конкретен човек, за всеки Адам и за всяка Ева, за да ги спаси и да ги върне в това райско блаженство, от което те са отпаднали. А тези, които Той не намерил на земята, които преминали в другия свят преди Господ да дойде тук, Той отишъл да ги търси в адските бездни, за да ги изведе оттам. И по такъв начин Христос, по думите на апостол Павел, станал Новият Адам: всичко това, което Адам със своя грях изопачил в човешката природа, Новият Адам със Своята безгрешна смърт възстановил в човешкото естество. За всеки грях на Адам, за всеки грях на всеки Адам и на всяка Ева, някога живущи на земята, Господ заплатил със Своята скъпоценна Кръв и със Своята скъпоценна смърт – със смъртта, която не се поддава на никаква човешка логика и която не се вмества в никакъв човешки ум.
Синовете и дъщерите на Адам на продължение на векове живеели и умирали. Те живеели, защото Господ ги довел в този свят, а умирали, защото грехът се разпространил сред хората, и пряко последствие от греха станала смъртта. Вече било невъзможно за съгрешилия човек да премине в другия живот иначе освен чрез страдания и смърт. По този път преминал и нашият Господ Иисус Христос – Богът, станал човек. Той преминал по този път, за да не е страшно за нас да вървим по него. Той възкръснал, за да възкреси цялото човечество, цялото голямо множество Адамовци и Еви, които живели на земята, живеят на нея сега ще живеят после.
И това поле с мъртви кости, за което чухме днес в пророчеството на Иезекиил, е домът Израилев, но новият дом Израилев е човечеството, изкупено от скъпоценната кръв на Христа. Както в Адама всички умират, така в Христа всички ще оживеят, казва ни свети апостол Павел (вж. 1 Кор. 15:22). Както чрез Адам и чрез греха на всеки от нас човечеството се превръща в поле, изпълнено с мъртви кости, така чрез възкресението на Новия Адам човечеството възкръсва за живот вечен и сухите кости се обличат с плът. Господ вдъхва в тях дух на живот и пълчището на синовете Израилеви става ново възкръснало човечество. Ето какви благодеяния произтичат за човечеството и за всекиго от нас от гроба Господен.
Ето за какво е било необходимо Самият Бог да премине през страдания, смърт и възкресение. Не за Него е било нужно това, а за нас, за да ни избави от последствията от греха и да ни отвори вратите в Царството Небесно.
Нека с любов, благоговение и страх да се поклоним на живоносния гроб на Спасителя, лежащ на Плащаницата с изображението на мъртвия Бог, Който станал мъртъв, за да ни оживи.
Нека молим Господа да открие за всекиго от нас пътя, водещ в Царството Небесно, - пътя от смърт към живот, от греха към възкресението от мъртвите. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев