Скъпи отци, братя и сестри, сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с големия всерадостен празник Пасха Христова, Божия и спасителна. Споменът за големия носещ изцеление източник, който се намира в град Константинопол, е запечатан не само в традицията на църковната иконопис, но и в нашия църковен календар. В покрайнините на Константинопол, недалече от крепостната стена, се намирал източникът и хората забелязали, че тези, които с молитва прибягват към него и черпят вода, получават изцеление. В V век император Лъв заповядал да построят над източника манастир и нарекъл тази обител „Живоприемни Източник”. Малко по-късно в чест на това събитие в главния храм на манастира била съоръжена дивна мозайка, която изобразявала Царицата Небесна до кръста, с Младенеца, седящ в скута й и с потоци изливаща се вода.
Именно този образ, който произвеждал неотразимо впечатление на жителите на древния Константинопол, положил началото на изписването на особеното изображение на Божията Майка, именувано „Живоприемни Източник”. От самата икона следва, че собствено Живоприемният Източник е Господ Иисус Христос. Дева Мария послужила за делото на Неговото раждане, на въплъщението, но от Него се изливат потоци жива вода – същата тази вода, за която Сам Спасителят казал в беседата със самарянката при кладенеца на Иаков: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее” (Ин. 4:14). И ние знаем, че с тази живоносна вода, с този източник се явяват Божиите словеса, запечатани в проповедите на Христа Спасителя на страниците на Евангелието.
В Евангелието от Иоан намираме такива думи - Господ, обръщайки се към учениците Си, казва: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал” (Ин. 15:3). Още я нямало кръстната жертва и не е станало Възкресението – така че защо били произнесени тези думи „вече сте чисти чрез словото”? Понеже словото Божие носи в себе си огромна сила. Именно затова словото, обърнато към света, в това число към света некръстен, невярващ, е способно да произведе в съзнанието и в душите на хората такива преобразувания, които откриват пред тях възможност да повярват в Бога, да Го приемат в своето сърце и да поемат пътя към спасението.
Словото Божие само в себе си носи велика благодат, нали това не е човешка мъдрост. Никаква човешка мъдрост не е способна коренно да измени живота на човека. А ако и да се променя живота на хората под влияние на едни или други философи или политически дейци, или под влияние на общественото мнение, то всичко това става в течение на кратък промеждутък от времето, а после изчезва, сякаш не е било. Е, кой сега, освен специалистите, помни възвишените слова на древните философи и мислители? Кой, освен историците, знае, към какво са призовавали политическите дейци? Всичко е отминало, защото човешките думи са бързопреходни, те не са вечни, те са временни, те само в някакъв момент могат да завладеят човека, даже да го поробят, но те не са способни да повлияят на хода на човешката история. Те са способни да повлияят на криволиците на историята, способни са да повлияят на човешкото безумие - ние знаем как злите думи довеждали до войни, революции, граждански стълкновения, как хората загубвали човешкия си облик, убивали своите братя, съблазнени от тези думи; а после минавало време - и изчезвал и ентусиазмът и желанието да се умре за тези думи, даже споменът за тях умирал.
Словото Божие е жива вода, която изтича от Самия Бог. Тези думи, попадайки в душата, никого не оставят равнодушен. Мнозина отварят при среща със Словото своя разум, своето сърце, покоряват му живота си; други, ако Словото е в разрез с техните привички, обичаи, особено с греховните им страсти, започват да се борят с тях, при това с такава сила, с каквато не се борят ни с едно човешко слово. Но всички гонения против Христа, всички въстания против Словото Божие само свидетелстват, че това е Божествено слово, защото никога, ни при никакви обстоятелства и никъде човешките слова не се подхвърляли на такава съпротива, както се подхвърляло Словото Божие.
Вярващите хора, обръщайки се към хора невярващи, не изпитват никога в сърцето си ненавист. Аз не съм срещал православни християни, които биха ненавиждали другия човек само защото той не вярва в Бога. Съжаление - да, молитва за такъв човек - да, спор по повод неверието - да, но злоба - не. Защо се надига такава злоба против Словото Божие? Защо хората посвещават целия си живот на борба със Словото Божие – занимавайки се с това професионално, получавайки заплата, отдавайки на това своя живот? Да, именно, защото Божественото слово ранява, разделя съзнанието на човека и никого не може да остави равнодушен и спокоен.
Именно затова Господ е казал: „Аз донесох меч” (вж. Мат. 10:34). Мнозина в историята неправилно разбирали това слово и мислели, че трябва да се въоръжават, за да защитават Божието слово и винаги се посрамяли, когато го защитавали с човешка сила. Меч означава острота и сила, способна действително да раздели човека, да отдели в него греха от светостта, да го въоръжи с огромна сила, чийто външен символ е мечът.
Живоприемният източник, чиято жива вода източва Господ Иисус Христос и Посредницата на Божественото явяване в света Пресвета Богородица се прославят днес, прославят се и Майката, и Синът, прославя се дивният образ на Живоносния Източник, прославя се силата на словото Божие, а едновременно и силата на благодатта, която присъства в това слово и присъстват в Църквата чрез Кръста и Възкресението на Спасителя.
Словото Божие постоянно се укрепва и поддържа в съзнанието на хората с Божествената сила. И днес нашата молитва е за това: нашите съвременници да отворят своите умове, сърца за това слово и, въплъщавайки го в живота, да могат да осъзнаят, колко велика е силата Божия, съдържаща се в това слово. И провъзгласявайки великата вест за Възкресението на Спасителя, ние едновременно утвърждаваме силата на словото и силата на Божията благодат, с които и се спасява светът. Христос воскресе! Воистину воскресе Христос!
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев