Ние привикнахме да се посрещаме един друг в нашия живот с приветствието: „Христос воскресе!” Но какво означава това Възкресение за всеки от нас? Очевидно е, че в него е центърът на нашето християнско изповедание, защото същността на нашата вяра се заключава в това, че Христос е възкръснал. За това говори цялото наше църковно учение и Свещеното Предание. А апостол Павел казва, че ако Христос не е възкръснал, тогава ние сме най-нещастни от всички хора на Земята, защото тогава нашата вяра няма никакъв смисъл.
За хората, които живеят вън от Църквата, а такива са много в нашата страна, най-важният ден – това е Нова година: нещо се случва в новогодишната нощ, идва Новата година, и, може би, ще донесе нещо ново… А за нас Нова година е Пасха. Това действително е начало на нова година, предчувствие за живот в бъдещия век. Този ден за нас е изпълнение и на нашите трудове през Великия пост, и на нашето покаяние, и на нещо, което ние в себе си би трябвало да изправим и променим.
Радостта и светлината на този ден може да изпълнят всеки от нас за дълго време с истински жизнени сили, които така не ни достигат. Изведнъж всичко застава на своето място. Като че ли животът не се променил, все същото се случва, но изведнъж всичко става така очевидно, разбираемо и леко. Проблеми, които не сме знаели как да разрешим и сме се измъчвали от това, изведнъж престават така да ни вълнуват: ние все едно не знаем как да ги разрешим, но някак си изведнъж се успокояваме. Има неща неразрешими и те ще си останат неразрешими, но присъствието на Бога в нашия живот в тези дни, по съвършен начин, покрива цялата неразрешимост, униние и безизходица на нашето битие.
Но това още не е всичко. Това не е най-важното, което ни явява светлото Христово Възкресение. Нали в тези дни с нас трябва да се случи нещо такова, та това да стане известно не само на нас, но и още на някого от тези, които ни заобикалят. Нали вестта за това, че Христос е възкръснал, не може да се отнася само до нас, не може да стане само наше малко частно дело, наша вътрешноенорийска и даже вътрешноцърковна радост. Това е нещо голямо, световно. Нали ако Христос е възкръснал, тогава животът трябва да се измени сам по себе си и не само нашият.
Ето днешното Евангелие Христово: идва Христос при учениците Си и им Се явява в цялата пълнота на Своето богочовешко възкресение, която те, до Неговото Възкресение, не познавали. Той сяда с тях и пие вино, яде риба и хляб, показвайки им, че Той не е дух, а истински Богочовек, обладател на вечния живот. И радостта от Възкресението дотолкова завладява учениците, че те действително са готови да я споделят с другите.
Идва Тома, нали той не бил заедно с тях. Те казват: „Христос воскресе!” И изведнъж той, кой знае защо, не вярва... Кой знае защо известието за това, че Христос е възкръснал, не говори нищо на Тома, който познавал Христос толкова отблизо, колкото и всички останали апостоли…
А ние помним, че ето същите тези апостоли още съвсем неотдавна, преди седмица, се разбягали от кръста Христов, не взели своя кръст, не Го последвали докрай. И все пак Христос идва при тях. Той ги утешава, дава им Светия Дух и власт да развързват човешките грехове. Те вече получават знаците на своето свещенство, първите знаци на истинското апостолство.
И изведнъж нищо не става, апостол Тома не вярва на това, което му казват апостолите. „Докато сам не видя, няма да повярвам”. И действително, ако Христос е възкръснал, защо вие седите в горницата зад затворените врати, скривайки се поради страх от иудеите? Защо с вас нищо не е станало? Защо сте останали предишните? Защо това, че Христос е възкръснал, не ви е направило други?
Ние често възприемаме възкресението на Христа само като радост. Всичко лошо е минало и у нас е останало само доброто. Да, – радостно е, да, – щастие е, да, – веселие е: Христос възкръсна! Вижте как всичко е добро! Значи, нищо страшно не е станало?
А Тома помни, Тома знае колко страшен е този свят, как този свят разпъва Христа, как този свят е готов да разпъне всеки, който тръгне след Христос. И апостолите също разбират това, затова и стоят зад затворените врати. И такова свидетелство за Христос нищо не значи за света, защото, ако с нас нищо не се е случило, защото, знаейки наистина, че Христос е възкръснал, ние продължаваме да живеем по законите и стихиите на този свят, да се опираме на тези фундаменти, които този свят ни предлага, а не на Христос. И тогава нашето свидетелство за Христос няма да се възприема насериозно, като истина, която ни е скъпа, защото заедно с тази истина у нас има още няколко такива неизменни истини, върху които и се строи нашият живот. И ето тези истини свидетелстват за това какви сме ние.
И заради Тома Христос отново идва при учениците Си и му казва: „Постави пръста си в моите рани”, и той ще види истинността на Възкресението вече в своя личен опит. Христос и на учениците Си показва докрай в какво се състои Неговото Възкресение: Христос е възкръснал, но раните Му останали. Христос е възкръснал, но ръцете Му са прободени. Христос е възкръснал, а раната от ребрата Му зее. И отново Той им казва тези думи: „Идете, Аз Ви пращам”.
А къде Той праща Своите ученици? На какво Той изпраща Своите ученици? Той ги праща на същия този кръстен път. Той ги праща да вървят след Него. Той ги праща да достигнат възкресението, същата тази Пасха, и така, както Той, Самият – през Голгота. Ето, ако ние като апостол Тома, приемем заедно с Възкресението тези рани Христови, приемем заедно с радостта това прободено ребро, тогава, ми се струва, че нашето слово за Възкресението Христово, нашето слово за живота в Христа, веднага ще получи и правда, и сила.
Господ показва на апостол Тома Своите прободени ръце и Своето пронизано ребро, и ние повече не можем да мислим, че нищо не е станало. Ние знаем, че Христос е възкръснал, ние вярваме, че Той никога не ще ни напусне, но пътя, на който Той ни праща, това е пътят, по който ученикът върви след Учителя докрай. От Деяния на светите апостоли, от историята на нашата Църква ние знаем какво представлява този апостолски път, как апостолите възвестявали Христа със своя живот, със своята смърт и със своето възкресение. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев