Днес от четивото от Деяния на светите апостоли ние чухме как в Антиохия учениците и последователите на Христос за първи път започнали да се наричат християни. А днешното евангелско четиво поставя пред нас въпроса: какво значи да бъдеш християнин и въобще що е християнство?
Христос беседва със самарянката, дошла на кладенеца да вземе вода, и беседва за най-главното. А тази жена живее в народ, който е чужд на истинската традиция на богопочитането, който се намира в някаква ерес и в своето лъжовно убеждение ненавижда всички, които не се придържат към тази ерес. А в отговор тези, които изповядват истинската вяра, ненавиждат тези, които живеят в друго изповедание. Юдеите нямат общение със самаряните. И ето изведнъж тази стена се руши, защото истинският юдей, юдеят на юдеите, Иисус Христос, изведнъж започва да говори с тази жена, живееща в грях, за най-важното. И изведнъж това най-важно дотолкова излиза наяве, че всички противоречия и несъгласия изведнъж стават явно абсолютно несъстоятелни.
Христос говори за това как трябва да се покланяме на Бога. Истински се покланят на Бога тези, които Му се покланят с Дух и Истина. Той говори за неща, които съставляват цялата същност на вярата, които заставят човека, търсещ истината, да отхвърли всичко незначително, всичко второстепенно и да започне да търси най-истинското: източника на живата вода, която привежда във вечния живот. Човек изведнъж разбира, че, най-накрая, е намерил в своя живот най-главното, че сега той може да утоли своята жажда, напълно да се насити. Той изведнъж престава да страда от жажда и сам става такъв източник.
Оказва се, че този въпрос – „Как да се покланяме на Бога и какво значи това – да се покланяме на Бога с Дух и Истина?” е най-главният за всеки от нас. Той разкрива същността на нашия живот и същността на нашата вяра. Какво представлява християнството? В какво е същността му? В какво е същността на нашето поклонение на Бога?
През вековете хората до прегракване, до смърт са спорили: „ С два пръста ли да се кръстим или с три? Отдясно наляво ли да се кръстим или обратно? По новия стил ли да служим или по стария? На руски език ли да извършваме богослуженията или на църковнославянски?” Същността на всички въпроси на вярата се свежда до грандиозни спорове, които нямат никакво отношение към поклонението на Бога, които не говорят ни за Духа, ни за истината, но само за някакви външни неща, които разделят хората по признака – свой-чужд, правда-неправда… Къде тук е мястото на Христос? Къде тук е мястото за поклонение на Бога? Къде тук е мястото за това Духът и Истината като източник на жива вода да напояват, да изпълват, да оживяват човека и да правят друг?
Веднъж мой приятел свещеник ми разказа историята на една също такава жена-самарянка, която дошла при него с желание да се кръсти, с търсене на това какво значи да се покланяме на Бога с Дух и Истина. Тя дошла с разбит живот, нямаща мъж, нищо не знаеща за Бога, от съвсем друг народ. Тя започнала да се готви за кръщението, започнала много да чете, и веднъж дошла при свещеника в ужас, показала му купчина книги за християнството и Евангелието ,и казала: „Отче, аз нищо тук не разбирам! Какво все пак е главното – тези книги или Евангелието?” И когато свещеникът казал, че разбира се, Евангелието, той чул в отговор: „Слава Богу!”. И тогава тя се кръстила.
И пред нас застава същият този въпрос – какво е най-главното в християнството? На този въпрос великият руски философ Владимир Соловьов е казал: „За нас най-скъпото в християнството това е нашият Господ Иисус Христос и нищо повече”.
И ако ние искаме да намерим това в себе си, нека да Го търсим, нека се стремим към Него, нека търсим в Евангелието източника на живата вода, нека Му се покланяме с Дух и Истина, защото ние бихме искали да приличаме на Него, искаме да Му подражаваме, искаме да вървим след Него, искаме да слушаме Неговата воля, искаме да слушаме Неговата правда и искаме да живеем с тази правда и да не се разделяме с нея. И ето тогава всичко ще застане на своите места. И тогава ние ще почувстваме, че накрая е дошла пълнотата.
Много често нашият живот в църквата не е вървене след Христос, а вървене в църковния кръг - от пост до пост, от изповед до изповед, от причастие до причастие… Ние вървим в кръг и с нас нищо не се случва! Защото вървим в кръг, а не вървим след Христос.
Нека тръгнем след Христос, там където Той ни привлича след Себе Си, и нека слушаме тези думи за това, че покланящия се на Бога истински, Му се покланя с Дух и Истина. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев