Днес по време на Литургията ние четохме откъса от 17-та глава на Евангелието от Иоана (ст. 1-13). Тази глава по своето значение, по дълбината на откровението, по своята важност не може да се сравни с никакво друго място от Евангелието. Тук Господ ни открива така ясно, заради какво Той е отдал Своя живот, бидейки Син Човечески; и едновременно Той ни открива тайната на Своето Божество. И в една само фраза, която днес e била насочена към нас, се съдържа цялата наша вяра. Тези думи са удивителни: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”.
Какво означава това? Това означава, че вечният живот се открива на човека тогава, когато той познава Бога чрез Иисуса Христа. И всичко останало е встрани, всичко останало не може по своето значение да се приближи към тези думи. Всичко останало даже не е вторично - десеторично, на периферията на живота! А в центъра са тези Божествени думи – „вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”. Всички световни философии отстъпват и се разрушават, и се превръщат в прах и пепел под силата на тези думи. И даже ако човек нищо не знае за Бога, ако той никога не е чел Евангелието, ако той не знае историята на Църквата, ако той не знае житието на нито един светец, но знае тези думи, то у него има надежда за спасение.
А как може да познае Бога? Чрез Иисуса Христа. „Бога никой никога не е видял” – казва същият този апостол Йоан Богослов (Ин. 1:18). Ние не можем даже си представим какво е Бог. Разбира се, художници понякога рисуват Бога като някакъв старец - в някакъв момент Църквата даже е забранила да изобразяват Бога така, защото никой не знае Лицето на Бога, никой не знае какво е Бог. Ние можем само опитно да Го познаваме. Ние можем да чувстваме Неговата сила, ние можем да чувстваме отговорите на нашите молитви. Ние можем да си представим, че цялата красота на космоса, цялата многосложност на съществуващия свят е Негово творение. Какво тогава означава Бог? Безкраен разум, безкрайна сила, безкрайно могъщество? Той отхвърлил всички физически закони, цялата тази разширяваща се Вселена, която някога била по Неговата воля в една трохичка, и изведнъж станал някакъв тайнствен взрив, както говорят учените, а ние казваме: акт на Божественото творение. И започнали да се разнасят на милиони и милиони светлинни години тези частици, заредени с енергия, и започнал да възниква светът. От напълно неживото, мъртвото, студеното изведнъж започнал да се заражда животът. Живот, който се развивал от простото към сложното, от неживото към живото и, накрая, към съзнателното, разумното. Ние не можем докрай да разберем тези думи за творението на света – ние само знаем, че под тези човешки образи се скрива някаква Божествена тайна на творението, над която е вечният, неизменен и всемогъщ Бог.
Но как човек да узнае Бога? Човек и Бог са в различни светове - даже да си представиш образа Божи е невъзможно. Нали това се опитвали да направят езичниците, идолопоклонниците. Те се покланяли на бурята, на мълнията, на гърма, на вятъра, на морето, на небето, на животните, на обожествени хора; те създавали някакви изображения на богове, каквито им подсказвала фантазията, но колко всичко това е било далеко, неправилно и далеко от истината! И ето на Бог било угодно по разбираем за човека начин да яви Своята същност, и Той изпраща Своя Единороден Син, „печать равнообразную”, както казва литургическата молитва, т. е. отпечатък на Божеството в човешката личност. Цялата пълнота на Божеството се явява телесно в Иисуса Христа. И ние знаем, че Бог има човешко Лице. Ние знаем, че Бог е любов, доброта, милост, че Бог е радост. И Бог придобива зрими очертания дотолкова, че ние имаме право да Го изобразяваме. Иконата станала възможна само защото се въплътил Синът Божи. И ние запечатваме Неговия човешки и едновременно Божествен лик и Му се покланяме. Сега ние можем да знаем какво е Бог, - разбира се, в умален, безкрайно умален мащаб, съобразно нашите способности и възможности, но ние чрез Иисуса Христа познаваме Бога.
„Да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”, и Единия Бог познаваме чрез Иисуса Христа, и ни се открива вечният живот, защото в словото на Спасителя, в Неговото Евангелие казано всичко, което трябва да знае човек, за да построи щастливо и благополучно своя живот на земята, изпълнявайки Божия закон, и за да влезе в безкрайната вечност на Неговото Небесно Царство.
Ние знаем, че хората в историята много често се опитвали да приложат своите ограничени критерии на оценка към тайните на космоса, към тайните на битието. Опитвайки се да обяснят всичко това, едни говорили, че светът винаги е съществувал паралелно с Бога, други говорили, че Бог въобще няма, трети говорили, че материалният свят – това е Бог. Всеки по своему се опитвал да обясни, но никога нищо никому не е обяснил, най-напред - самия себе си. Ние можем да обясним много и да разберем много, и много да прозрем именно, защото волята Божия, законът Божи ни се открива в Иисуса Христа.
Вярата е най-великата сила - духовна и интелектуална, способна така да устрои човешката душа, че човек да стане щастлив и да достигне тази цел на битието, към която, собствено, призовават човека всички философии, всички светогледи, а ако говорим отнесено към нашето време - всички политически програми. Всички говорят, че човек ще живее по-добре, ще живее щастливо, ако той направи това и това. Ние знаем, че във всичко това може би има някаква малка трохичка истина, а цялата истина е само в словото Божие.
Ето защо така важно е именно със словото Божие да сверяваме своите мисли, своя вътрешен живот, семейния живот, обществения живот, живота на народа и държавата. А когато това сверяване липсва, ние се уподобяваме на катерица, бягаща в колело: струва ни се, че бягаме напред, а ние стоим на място, изразходвайки колосални ресурси и сили, без да се придвижваме напред. Понеже движението напред – това е движение към човешкото щастие, а щастието на човека се познава чрез сърцето; и никаква политическа схема или икономическа целесъобразност не може да открие на човека тази радост в сърцето, това Божие Царство.
Но когато ние всичко съотнасяме с нашата вяра, тогава у нас всичко ще спори. И икономическото устройство, и политическото устройство, и социалният живот – всичко ще започне да застава на своите места, вписвайки се в тази от Бога предначертана картина на човешкия живот. Ето защо за всички нас е така важно да пазим вярата в сърцето си и да помним думите, които днес чухме: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”.
Нека пазим и ние в сърцето си тези думи - и големите на този свят, и най-простите, и най-могъщите, и безсилните, защото има само един път към спасението, а следователно, и към щастието - пътя, който ни показва Христос.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев