„Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил” (Ин. 5:24-30).
Ние чухме днес от евангелското четиво, че който вярва в Бога, слуша словото Божие и изпълнява волята Божия „има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Ин. 5:24).
Човек е роден, за да живее вечно. Неговият живот не се ограничава със земното съществуване. Смъртта - това не е край на живота, а завършек на един житейски етап и начало на другия, вечния. Господ ни казва: „В каквото ви намеря, в това и ще ви съдя”. Животът на човека във вечността зависи от това като какъв е стигнал до границата на своето земно съществуване и какъв е застанал пред лицето на Бога.
Човек, който не живее в общение с Бога, е духовно мъртъв. Ако той внимателно се вслушва в гласа на своята съвест, тогава ще чуе Божия призив. Господ ни зове към Себе Си, Господ ни зове в радостния и щастлив Вечен Живот. Но пътят е само един . чрез Божия Син, чрез Христа. Хората трябва да узнаят Божията воля, затова ние трябва да се обърнем към учението на Божествения Спасител на човешкия род.
Евангелието е слово Божие. В него е изразено и изказано всичко, което е нужно на човека за спасение. Който най-искрено, с вяра се обърне към Евангелската вест, той ще чуе гласа на Божия Син. Който слуша Божия глас и изпълнява волята Му, той ще възкръсне духовно и още в земния живот ще има общение с Бога. А за човека, живеещ в Бога, след смъртта няма да има съд.
В историята на човечеството ще настъпи момента на всеобщото възкресение, когато не само всички живи, но и мъртвите, живели по-рано на земята, ще чуят гласа на Сина Божи: „Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Ин. 5:29). Всички хора ще застанат пред Бога. Хората, които обичат Бога, справедливостта, доброто, които изпълняват волята Божия, очакват Вечния Живот в постоянно общение с Бога - радостен, светъл, щастлив.
Хората, вършещи зло, не знаят Бога и не искат да Го знаят. И те ще отидат на Божия съд. Но за тях това ще бъде възкресение за осъждане. Техните сърца са изпълнени със зло, техните души са помрачени от греховете. И тези хора не ще смогнат поради състоянието на своята душа да отидат при Бога и да живеят в Неговото Небесно Царство.
Не Бог отхвърля хората, а хората сами отхвърлят Бога, не искат да бъдат с Него! Каквото искат, това и ще получат... Не Бог е жесток, а човек е нехаен и горд. Ако
на човека тук, на земята, му харесва неговото греховно състояние, тогава за него ще бъде неизразимо мъчение да вижда и усеща Божият святост. Собствената съвест ще осъжда грешника, пред него ще застане цялото зло, което той е извършил приживе. И той ще поиска да избяга, да се скрие от Бога. Това ще бъде среща с Бога, но това ще бъде възкръсване за вечно осъждане. И вече няма да има време, то ще свърши с нашето земно съществуване. Ще бъде вечност!
Сега има още време. Ние трябва да си припомним Божиите думи: „Който вярва в Мене, има живот вечен. Аз съм хлябът на живота”(Ин. 6:47-48). Ние трябва да се стремим да живеем в Бога, да храним душата си с Неговото Словом и Неговата любов, да живеем с вяра. Това е пътят във Вечния Живот.
Но ако ние вървим към Бога сами, не трябва да забравяме за хората, свършили своето земно съществуване. Трябва да се молим за тях, да ходатайстваме за тях пред Бога и да вършим за тях добри дела, които те не са успели да свършат на земята сами.
Днешният ден е посветен и на паметта на всички преди векове починали православни християни, отци и брата наши! И ние трябва да им окажем нашата молитвена помощ и да потвърдим с това нашата любов към тях.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев