В днешното евангелско четиво особено поучително за нас е безграничното снизхождение към хората на Господа на Славата, Твореца на небето и земята, безначалния, всемогъщ, живеещ в непристъпна светлина.
Той, е вечният Цар на Ангелите и на всичко сътворено, приел образ на раб, ходи от града на град, от село в село, учи невежите и заблуждаващите се, проповядва на всички Евангелието на Царството, примирение и вечно блаженство, приготвено за обичащите Бога. Той не се гнуси от грешните, слепите, прокажените, бесноватите, Той изцелява всякакви болести и немощи в хората. От рано утро до късна вечер Го заобикалят безчислени тълпи народ. Той се обръща към всички кротко и търпеливо, учи достъпно, смирено, с любов и с власт, забравяйки за храна и покой. Какво снизхождение! Каква любов! Какво търпение!
Какъв урок за нас, пастирите, за ленивите към учение и учителство, нетърпеливи и раздразнителни в служението на духовните и телесни нужди на по-малките братя, толкова нерадиви за славата Божия и за спасението на хората.
Какъв урок за нас, братя и сестри, е този труд и грижа на Христос Спасителя за спасението на човешките души. Ценим ли ние така своето спасение, както го ценил и цени Господ? Грижим ли се за своите души, както се грижил за тях Христос, Който не пощадил Своя живот и пострадал за нас?
Заради нашето спасение, за да научат хората Божиите заповеди и за да водят богоугоден живот, за да ни лекува и да ни обръща към пътя на истината Христос е избрал помощници, ученици и апостоли, изпратил им от Бога Отца Светия Дух, дал им власт да свързват и развързват.
Днес ние чухме за призоваването към апостолско служение на първите Му ученици Петър и Андрей, Яков и Йоан. После Господ избрал останалите, влизащи в числото на 12-те, а после и на 70-те. Те оставили всичко и тръгнали след Христос. А Той ги направил „ловци на човеци” (Мат. 4:19).
От времето, когато Дух Свети слязъл върху апостолите, Христос излива спасителната благодат в Своята Църква, дава ни „всичко потребно за живот и благочестие” (2 Петр. 1:3). Христос всячески иска да ни спаси: за нас осиновяването от Бога е благодатта на Кръщението; за нас печатът на дара на Светия Дух е тайнството Миропомазване; за нас благодатта на опрощаване на греховете е тайнството Покаяние; за нас чудото на чудесата е самото пречисто Тяло и пречиста Кръв на Господа за опрощаване на греховете и за вечен живот - тайнство Причастие; за нас е небесно училище и лечебница, съкровищница на всякакви благодатни дарове – светата Църква.
Бог ни е дал всичко, ние имаме всичко. От нас се изисква отговор на Божия призив -желание и труд, следване на Христос.
Историята и опита на Църквата свидетелстват, че който Го е последвал, него Той не е посрамил. Сонмовете на светите Божии угодници достигнали вечно блаженство в Бога и с Бога, дивен в Своите светии.
Светите угодници са свидетели на това, че спасителната цел на идването на Христос на земята и Неговото възнесение на небето, а също така слизането на Духа Утешител е напълно постигната. А тази цел се състои не в нещо друго, а в освещаване на грешния човешки род, във възвеждането на всички нас на небето.
Ето защо Църквата прославя Божиите светии, призовавайки да им подражаваме във вярата и живота. Светиите ни убеждават в правдата Божия, помагат ни в делото на спасението. Те ни посочват пътя Христов, през който те са преминали и са се спасили.
Днес нашата Църква почита паметта на светиите, просияли в нашата страна, на нашите съотечественици от различно звание, възраст и пол, в различно време, с различни подвизи достигнали святост. Всички те вървели по един път, по кръстния път - Христов, подвизавайки се в името Христово.
Угодниците осветили нашата земя, украсили нашата Църква, показали ни са ни пример за следване на Христос, посочили са и ни посочват пътя към небето, възнасят нашите молитви към Господа.
Както „небесата проповядват славата на Бога” (Пс. 18:2), така нашите свети съотечественици ни проповядват Божията любов, светостта на труда и подвига, възможността за спасение, славата на нашата земя и Църква. Всички светии на нашата земя, молете Бога за нас! Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев