В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам ви с празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел! Това е един от големите празници в нашата Църква, с който завършва Петровия пост.
Когато празнуваме паметта на тези велики апостоли, ние, разбира се, се прекланяме пред техния апостолски подвиг: пред подвига на следване на Христос, подвига на тяхната проповед, пред удивителните слова, които е запечатало Свещеното Писание. Когато, отваряйки Новия Завет, ние четем техните послания, винаги трепва сърцето ни, срещайки се с живите свидетелства на вярата. Чрез тези послания ни стават много близки и апостол Петър, и апостол Павел. Те стават живи, изглеждат така, сякаш ние лично ги познаваме. Така става, защото тези слова са казани не просто от ума или от житейски опит, но те са свидетелство за вярата и непосредствената жива връзка с Христос.
Разсъждавайки по човешки, изглежда неразбираемо защо Христос избрал за Себе си такива хора като апостолите Петър и Павел. Нали в нашия обикновен живот, когато човек избира за някакво важно дело за себе си помощници, избира такива, на които може да се облегне, на които може нещо да довери, той винаги се старае да избере най-добрите: най-способните, най-образованите, най-твърдите, най-силните, най-най…
А Господ избира в числото на своите апостоли Петър, човек на възраст, не много силен физически, необразован, който при това през цялото време се колебае, отстъпва, говори едно, а върши друго. Такъв, каквито сме всички ние, много приличащ на нас.
Господ приближава до Себе Си и прави Свой най-близък ученик Павел, който бил Негов враг. Той се доверява на човека, който гонел Неговата Църква и Неговите последователи, одобрявал убийството на архидякон Стефан, бил от числото на тези същите фарисеи, които Христос непрестанно изобличавал в Своето Евангелие.
От една страна – това е поразително! А, от друга страна, това за нас е такова утешение. Понеже, оказва се, – ето кой е нужен на Христос! Не тези хора, които могат да се утвърдят в света с външни блестящи способности, със сила, с власт, със знание, с достойнство. А тези, които могат да кажат с най-простите думи, идващи от сърцето, както казал апостол Петър: „Господи, Ти знаеш, че Те обичам”. Когато това е в сърцето на човека, той става и апостол, той става близък до Христос.
Би трябвало да придобием тази правда, която придобили апостолите Петър и Павел, и с нея да живеем винаги… И тогава ще се спасим. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев