Скъпи в Господа братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва удивителен пример на вяра. След Проповедта на планината нашият Господ Иисус Христос отишъл в град Капернаум. В този град към него се приближил римски военачалник, стотник. Той бил езичник, а вследствие на лъжовната дяволска религия езичниците били особено развратени хора. Римският стотник, който се намирал на чужда земя, бил завоевател, той отишъл при Спасителя и започнал да моли Господ да изцели слугата му, който бил смъртно болен. Господ, без да разпитва за нищо повече стотника, изведнъж казва: „Ще дойда и ще го излекувам” (Мат. 8:7), защото Господ вижда вярата и смирението на този човек. По своя обществен статус стотникът бил враг на еврейския народ, но той имал власт и можел да не дойде сам, а да изпрати воини, които му били подчинени и със силата да доведе бедния проповедник на име Иисус. (Такова било мнението за Господа у мнозина хора, още повече у тези, които нямали вяра в идващия Месия.)
Господ, виждайки смирението на стотника, веднага откликнал на неговата молба. Но стотникът отговаря с още по-удивителни думи. Той казва: „Господи, аз не съм достоен, да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее” (Мат. 8:8). И, както казва Евангелието, Господ Иисус Христос се почудил и казал: „и в Израил не намерих такава вяра” (Мат. 8:10). Този езичник превъзхождал юдеите, които почитали Единия Бог, знаели Свещеното Писание на Ветхия Завет.
Вярата на стотника била голяма още и в това, че той дошъл да моли нито за жена си, нито за сина си, нито даже за свой родственик. А за слугата. Какви били слугите на римляните? Роби, към които се отнасяли като към животни. А този човек имал в сърцето си любов към хората и състрадание, и Господ откликва на неговата молба.
А ние с вас, братя и сестри, често ли сме готови с искрена молитва, идваща от сърцето, да просим помощ за чужди хора. Навярно, не. Понякога човек нарича себе си християнин, но не вижда необходимост да се моли за тези хора, които не са негови близки родственици. И в семействата понякога има вражда, неуредици. Идва човек от такова семейство, жалва се и плаче, че не може да намери общ език със съпругата, със сина и т. н. На въпроса: „Молиш ли се ти за този близък?” човекът с учудване казва: „Не”. Или пък конфликт със съседи, на работа със съслужители. „Ти молиш ли се да тези хора?” „А защо? Те ме обиждат, гонят. Аз ги ненавиждам”. Но примерът на стотника ни говори, че е нужно да се молим за всеки човек, даже за този, който ни оскърбява. Тогава чрез тази молитва Господ ще ни дарува мир и взаимно разбиране. Но там, където ще има вражда, ненавист, злословие и зложелателство конфликтът няма да си тръгне никога. Той ще става все по-дълбок и по-остър.
Стотникът ни показва пример на голямо смирение. Той е езичник, но в неговото сърце се възгорява вяра в Христа. Възниква въпросът: „Откъде е възникнала тази вяра?” Ние не можем да кажем, защото зараждането на вярата в сърцето на човека - това винаги е особен път. Този път е известен на Бога и на сърцето на човека. Как човек стига до вярата? Това не може да се обясни, пък и не е нужно да се обяснява.
Стотникът казал на Христос: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми” (Мат. 8:8). А ние с вас можем ли така да кажем на Бога? Някъде дълбоко в сърцето у мнозина присъства мисълта: „Аз не съм такъв като всички останали, аз и на църква ходя и се моля. Аз съм достоен”. Но малко са тези, които се замислят, че мнозинството от нас не сме готови за тази среща с Христос. Домът на нашето сърце нима е чист и подреден? Нима той е готов за среща с Бога? Не. Ние искаме от Бога милости, защото започваме да считаме, че ние вече сме свои на Бога, затова Господ едва ли не е в дълг пред нас и е длъжен да изпълни всяко наше желание. Но ето пред нас е примерът на човека, който вярвал така, че не са му били нужни никакви доказателства за могъществото на Бога, не било нужно Господ да прекрачи прага на неговия дом, само една дума на Господа му била достатъчна. А на нас ни дай и чудеса в живота, и в храма по-близо да застанем и по-бързо от всички да стигнем до светините. Такава вяра, каквото имал стотникът, ние нямаме.
Стотникът е не само пример за нас, но и наш изобличител. Разбира се, не значи, че за изразяване религиозното чувство на човека не са нужни никакви обреди, никакво движение към Господа. Стотникът не просто седял у дома си и мислел: нека Христос да изцели слугата, а направил крачка към Него, вървял, търсел и заради това получил това, за което просил – изцелението на слугата. Но най-главното е, че чрез това изцеление стотникът получил много повече - изцеление на душата си, каквото и аз желая най-искрено на всички нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев