Един от неделните дни Светата Църква посвещава паметта на светите отци от шестте Вселенски събори. Какви събори са те, чиято памет Църквата почита не един път в годината? – възпоменава се и всеки събор по отделно, и отците на съборите едновременно.
В гръцкия език думата „събор”, с която се обозначава събранието на епископите и духовенството, звучи като „Синод”. Днес Синод – това е обичайна вече среща на епископите, в хода на която се решават насъщни въпроси, свързани с църковния живот, с въпросите на църковната дисциплина, богослужението и така нататък.
Започвайки с първия Апостолски събор, зафиксиран в книга Деяния на светите апостоли (исторически го отнасят към 51 година), съборите на епископите станали главен метод за управление на Църквата, решения на най-насъщните й задачи. Вселенските събори, проведени от IV до VIII век, се свиквали по особено важни проблеми и позволявали на Църквата в една или друга ситуация да излезе от кризиса.
Например, Първият Вселенски събор бил свързан с разпространената тогава ерес на Арий. Последвалите събори опровергали учения на еретиците Македоний, Несторий и други, разделящи единството на Църквата, ереси.
Може да се каже, че паметта за отците от Вселенските събори – това е напомняне за нашето единство, което ние трябва да запазим на всяка цена, жертвайки своите амбиции, философски и богословски съждения в полза на съборността – на общото решение.
Днес това е актуално както никога. Понякога ние внасяме в общината, в епархията, в социума лични размишления, те тешат нашето самолюбие, но не принасят полза за здравето на целия църковен организъм. Възпоменавайки отците от Вселенските събори, ние напомняме на себе си за единство в главното – единство около Христос, призоваващ ни към Себе Си.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев