В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме как Господ казал на Своите ученици, а следователно и на всеки от нас, притчата за много важното, но и за, може би, най-трудното - за необходимостта да прощаваме (вж. Мат. 18:23-35). Господ ни прощава всички огорчения, които ние Му причиняваме, постоянно престъпвайки Неговите заповеди, постоянно извършвайки грехове, които са безбройни. При условието на нашето разкаяние, искрено покаяние, т. е. изменение на целия ни начин на живот към по-добро, Милосърдният Господ като любящ Отец, всичко ни прощава.
Как ще можем ние при това да не простим на този, който ни е обидил, който ни моли за прошка за нанесените обиди, или даже и не моли? Но, ако не смогнем да простим, и самите ние не трябва да очакваме прошка от нашия Отец Небесен (вж. Мат.18:35).
Има в този живот такива неща, които за човека е много трудно и даже решително невъзможно да прости. Действително, съгласно общоприетото безбожно мнение, как може да простиш на този, който те е предал, измамил, оклеветил, ограбил, физически обезобразил, който е отнел от тебе жената (или мъжа), как може да простиш на лекаря неговата професионална грешка, поради която ти самият си станал инвалид или си загубил близък човек?.. Не могат да се изброят всички поводи, когато човек избухва от проклятия и се измъчва от жажда за мъст, дори понякога да не изказва това на глас.
Но Господ, Който е дошъл да ни спаси от греховния плен, да ни спаси от нас, самите, да очисти душите и сърцата ни от злото, Сам ни прощава и много по-големи наши грехове. И при това не само на думи. Той ни е показал това Сам на дело, когато, умирайки, казал от Кръста: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лк. 23:34). Господ с последното Си издихание прощава на Своите оскърбители, мъчители и убийци, намирайки за тях извинение: „Те не знаят какво правят”. Господ простил не само на тези Свои съвременници, но и на всички нас:
За човек, който живее без Бога, е действително много трудно или напълно невъзможно да прости на обидилия го, защото никакви човешки сили не стигат, за да се успокои уязвеното самолюбие. Това е истина!
И какво да правим?..Светите отци съветват всеки от нас много внимателно и много честно да се вгледа в самите дълбини на своето сърце: „Погледни, човече, в дълбината на сърцето си и разгледай и узнай каква смрадлива тиня в лежи в него! Каквото зло виждаш в твоя ближен, същото е и в твоето сърце, и в каквото съдиш и осъждаш своя ближен, това е и в тебе, макар външно то и да не се проявява” (свети Тихон Задонски). И когато човек постъпи така и види себе си с всичките си недостатъци, вече не ще може да намери причини защо трябва да кипи от ненавист и мъст към този, който го е обидил.
Обаче човек сам никога не може да познае своята дълбока греховна повреденост. Сам човек никога не ще намери в себе си сили искрено, от цялата си душа, от цялото си сърце да прости. Трябва в молитва да молим Бога за помощ, защото „невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лк. 18:27). Господ, Който винаги е с нас, ще чуе нашата гореща молитва и Неговата Божествена благодат, „винаги лекуваща немощните и оскъделите изпълваща”, да докосне нашето сърце, и ние да станем дотолкова духовно силни, че да можем да простим на всички тези, даже на най-страшните, които са ни обидили, защото, както е казал великият апостол Павел: ако Христос е с нас, ако Той ни укрепява, тогава ще можем всичко (вж.. Филип. 4:13)! Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев