Отново Иродиада беснее, отново пред нас е тази история за гнусния пир на Ирод на неговия рожден ден – развратният танц на младата девойка, неразумното обещание на Ирод да й даде всичко, което тя поиска; девойката, която отива бързо да се посъветва с майка си и се завръща, за да поиска главата на Йоан Кръстител на блюдо; незабавното жестоко наказание, което последва, в тъмницата, сред нощния мрак. Отново виждаме, как неотделимо са свързани безсрамието и жестокостта, колко страшен може да бъде човекът с неговата разпуснатост и невярност. Казват, че няма нищо по-ужасно на света, от безсрамна отмъстителна жена, защото по самата си природа жената е призвана преди всичко да проявява доброто, тя е дева, майка, жена, огнище, и разрушението на всичко това я прави демонична. Отвратителните движения на тялото на Саломия, демонстрираща изкуството на професионалните блудници, извиквали не ужас, а възхищение у нейната майка, която сама я научила на този разврат и сега я подтиквала към убийство.
Ние, навярно, още зле осъзнаваме, в какво общество днес сме попаднали. Това, което някога е било патология и ненормалност, сега става обичайно явление. Майка завежда на конкурс за красота петнадесетгодишната си дъщеря и казва пред журналистите: „Нека моята дъщеря расте не така, както аз. Нека всички да оценят нейната красота и нека тя се гордее с това”. Пресата с възторг тиражира (макар, да не е изключено, че понякога просто измислят) подобни заявления, но в резултат на неизмислената реалност е този факт, че някаква почтена, напълно положителна, уважавана от всички жена спокойно гледа ден след ден порнографски видеофилми заедно със своите деца. Още какво подивяване, каква нова жестокост и кръвопролитие ще предизвика в нашето общество това тихо, всепроникващо развращаване? Става все по-страшно натрупване на злото в света и няма покаяние. Няма покаяние и не може да го има в света, ако го няма истински в нас.
На празника на великия проповедник на покаянието ще чуем още веднъж предупреждението на Църквата за това, че новата религия, из чиито недра ще се яви антихристът, ще се отличава със съединението на външното благочестие и беззаконието, т. е. с отсъствие на покаяние. И Ирод Антипа, блудник и убиец, ходел в храма и всичко спазвал, както и неговия баща Ирод Велики - този, който извършил убийството на невинните Витлеемски младенци при раждането на Спасителя. Този, за когото римският император Август казвал, че по-добре би било да бъде негова свиня, отколкото негов син, защото Ирод Велики, изпълнявайки строго всички предписания на юдейската религия, не могъл да си позволи да вкуси свинско, обаче погубил трите си собствени деца и жена си. Всичко спазвал Ирод Антипа и даже сякаш съвсем не формално, не просто стоял със своята суеверна „свещичка”, - той се страхувал от Йоан, ненавиждал изобличенията му и едновременно с удоволствие го слушал, не бил в състояние да се освободи от влечението към словото на пророческата правда.
Престъплението, може би, не би се извършило, ако той не е бил пиян, ако той не е бил издебнат посред пиянския пир, сред всеобщия огън на блуд и високомерие, ако, загубил власт над разсъдителността, не се боял, да се откаже от своето безумно обещание, за да не му се надсмиват така наречените приятели. Той се боял повече, отколкото от съвестта и Бога, да се окаже не на висота пред злоречивия хорски съд. Така днес милиони хора са свързани със солидарната отговорност за греха и спокойно приемат всяко безобразие, защото се боят да не бъдат като всички. Не достига мъжество да се обявиш вече не против убийствата на невинни хора (тогава било явно опасно), а против сатанинското развращаване на собствените деца, отказвайки се, например, открито да поставиш името си под обръщение, където този позор е изобличен. Това свидетелства не само за това колко далече е отишъл нравственият терор в нашето общество, но и за степента на депресивна покорност на злото - болестта, с която могат да бъдат заразени и като че ли принадлежащите към Църквата.
Колкото сме по-близо до края на историята, толкова повече в света има хора, които искат да живеят така, както им харесва, при това никой да не им напомня за съвестта и за нравствения закон, и които са готови да убият проповедника на покаянието, за да могат да продължат спокойно да грешат. Със самия факт на своето съществуване Църквата се явава напомняне за правдата, за чистотата, за съвестта. Защо възникват гонения и клевети срещу Църквата? Защо се извършват убийства на свещеници и монаси? Мнозина биха искали да заставят съвестта да замълчи, ако това би било възможно, и затова човек, който на дело проповядва за Бога, трябва да си дава сметка.
Но каквито и безумни обещания да са давали в пияно състояние съвременните ироди, проявявайки твърдост в лъжата, даже тогава, когато те знаят, къде е правдата, ние трябва да знаем, че това е признак не за тяхната сила, но за слабостта им, и, както у Ирод Антипа, това е начало на техния крах. Както е известно от историята, цар Арета, оскърбен от отхвърлянето на своята дъщеря, тръгнал на война с Ирод и напълно го разгромил. Историкът Йосиф Флавий отбелязва, че мнозина юдеи разглеждали неговото поражение като пратено от Бога, и че това било справедливо наказание за това, което той направил против Йоан, наречен Кръстител. Ние знаем за изгнанието на Ирод от римските власти в далечно заточение, което последвало след това и за страшната смърт на дъщерята на Иродиада.
Няма съмнения, че беззаконниците и тук, на земята, ги застига справедливият съд и че всеки грях сам по себе си носи своето наказание. Но по-страшно от всичко е, че ще се окажат завинаги отхвърлени от пасхалния пир на вярата в блажената вечност. Да дарува Господ на всички, които търсят да достигнат Царството Божие, по молитвите на свети Йоан Предтеча, да следват проповедта на покаянието и неговия свят живот, според степента на всички свои, макар слаби сили, така, че истински да се покаят пред Господа! И нека да ни се даде също така да следваме неговия пример: винаги да говорим истината, без страх да изобличаваме порока, когато го видим и да желаем да предпочетем смъртта пред лъжата! Грехът трябва да бъде наречен грях, казва свети Теофан Затворник, иначе ние самите ставаме съучастници в този грях и на другите не дава да дойдат до покаяние. Заповедта за любовта към ближния предполага такова свидетелство за правдата. Ако ни попитат: „Защо говорите вие за това?” - ние можем да отговорим с думите на древния пророк: Всеки от нас е отговорен за кръвта на своя брат.
Светът е задължен на много велики хора, които са положили главите си за истината и са имали мъжество да я кажат на царя и царицата, когато те я погазвали и отивали към погибел. Така свети Йоан Златоуст за изобличаване на разврата бил изпратен на смърт в изгнание. Така свети Филип, митрополит Московски, приел мъченическа кончина, казвайки: „Там, където няма отстояване на правдата, там изповядването на истината е напразно”. И Църквата, заедно с Предтечата, знаеща тайната на Светата Троица и на Светия кръст, знае тайната на Божиите заповеди и зове да се подвизаваме в покаяние и изобличаване на злото до смърт.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев