В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешното евангелско четиво е добре познато на мнозинството от нас и разказва за призоваването на апостолите Петър, неговия брат Андрей, Йоан, брат му Иаков и това се съпровождало с чудесния улов на риба. След като Господ проповядвал от лодката на Петър, давайки на Петър и неговите приятели да разберат в какво се състои Неговото учение, какво ново и важно донесъл Той в живота на всеки човек, Той извършва действие, укрепващо и въодушевяващо Неговите бъдещи ученици. Той им предлага да отплуват на дълбокото и да хвърлят мрежите. Петър казва: „Наставниче, ние се трудихме цяла нощ и нищо не уловихме, и, ако през нощта нямаше улов, то за опитните рибари е ясно, че през деня не ще ни се удаде нищо повече да уловим, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Ето това е много важно, това, може да се каже, е централното место в днешния откъс: „но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. И – огромно множество риби.
Разбира се, това е ярък образ за това, че ако ние се трудим сами, без подкрепа, тогава е разбираемо, че нашите плодове могат да бъдат много оскъдни. Разбираемо е, че животът ни преминава безрадостно, в униние, че нищо не се получава, идваме на изповед, каем се все за едно и също, някакси не помръдваме от мястото си. Четем молитви, произнасяйки само думите, а сърцето е далеко, умът някъде блуждае на друго място. И как да направим така, че действително да има общение, среща, та молитвата да не бъде тежко задължение, а да бъде в радост? Разбира се, невъзможното за човека е възможно за Бога.
И важно е нашият живот през цялото време да бъде в жив контакт с Господа Иисуса. А това става, преди всичко, ако ние не „там някога сме чели Евангелието”, но действително го препрочитаме, макар и по една глава ежедневно. И не просто текста и сюжета, които, разбира се са добре познати, а някакси вниквайки, така да се каже, влизайки в тази ситуация, представяйки си живо, докосвайки се до тези велики дни от живота на света, когато Господ Иисус живял сред хората.
Важно е още, разбира се, думите на молитвата да не вървят механично, а всяка дума да се съпровожда с някаква вътрешна представа за какво я произнасяме, с вътрешно внимание. Когато ние, като произнасяме думите на псалома, кажем, „сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене”, не се изисква много време, четейки това, едновременно да разберем, че сърцето ни е замърсено и как ние се нуждаем от това. „И Светия Твой Дух не отнимай от мене”. Важно е също да вникнем в тези думи, че не трябва просто да ги произнасяме, а че за нас е важно някакси тази Божия сила, Божия енергия да бъде също и в нашето сърце. И ето, когато ние се постараем максимално да прочитаме тези молитви от утренното, вечерното правила, ето с такова намерение, тогава ще видим колко много повече ще ни дава това време, тези думи, за нашето сърце, за нашия живот.
Затова да не се боим от това, че понякога животът ни изглежда, даже нашия, църковния, еднообразен и унил. По думата на Господа нека хвърлим нашите мрежи, нека правим това, което е необходимо за нас в този живот, да се запознаем с опита на други християни от забележителните книги, написани от тях. Да не чакаме, когато ще имаме време, когато завършим ремонта, когато се преселим на вилата, ето тогава и ще се съвземем. Това време може дълго да не настъпи. Макар и 10-15 минути на ден, в метрото или когато сме на ескалатора, няколко прочетени думи, абзаци, ще ни дадат вече някаква духовна храна, ще подбудят нашия разум, нашето сърце да се приближи към Господа. Неслучайно апостолът се моли за своите адресати: „моля се за вас да възраствате в познание на Господа Иисуса Христа”. Познанието, узнаването, влизането в Неговия свят. Нека с вам помним за това и нека този чудесен улов на риба ни дарува надежда и увереност в това, че словото Божие няма да остане напразно и за всекиго от нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев