Поздравявам всички с празника Покров на Пресвета Богородица. Това е един от най- любимите празници в нашата Църква. Това събитие е станало отдавна и на нашата земя то дълбоко се почита.
Всички хора търсят покров, търсят защита. На всеки човек е необходима помощ. Ние познаваме хора, които са се лишили от домове и станали бездомни - хора без определено място за живеене, клошари, както ги наричат. Такъв живот действително е суров; човекът няма къде да отпочине, няма къде са си поеме дъх, невъзможно е си устрои малък уют. Но нали има и друг покров – това е Покровът Небесен. И го видял бездомен човек, видял го юродивият заради Христа Андрей и неговият ученик Епифаний. Свети Андрей нямал покрив над главата си, той ходел неразбран от мнозина, но именно той видял небесната слава, видел Божията милост към човека. И тук ние не можем да не си спомним за друг човек - за Богочовека, Който нямал где глава да подслони и отишъл на Голгота. Целият Му живот е път към Голгота.
Днес ние имаме възможност да се укрием от дъжда, от студа, ние можем да си устроим уютно жилище, но ни е необходим друг покров, за да устоим на духовните бури, да устоим в борбата с греха. Грехът се опитва да ни направи завинаги бездомни. Адът – това е състояние на душата, която вече не намира покров, не намира своя ближен, не намира радостта, светлината и любовта. Такава душа завинаги ще остане в тъмнина, непокрита от Божията благодат, непокрита от любовта Христова, ще остане във вечни мъки.
Духовният покров не означава земен комфорт за човека. У християнина се променя виждането за този живот, променя се виждането за това какво е добро, какво е лошо, какво е високо и какво низко. Господ ни казва, че високото за човека за Бога може да бъде мерзост. Външното щастие, благополучие – всичко това може да бъде безумие. И в същото време, когато човек започне да скърби, когато той вижда своята крехкост, преживявайки смъртта на близките, тогава той се приближава към Бога. Такъв човек започва да се отрезвява, разбирайки, че никакъв земен покров, никакви чинове, власти и богатства не ще го спасят от смъртта, от болестите, от скърбите.
Във всяка житейска ситуации ни е нужен Небесният Покров, за да не губим самообладание, да не губим надежда, да не губим радостта. Ние трябва да се борим за радостта в Господа и тази борба ще бъде тази благодарност, която ние можем да сложим в своята „небесна спестовна касичка”.
Ние днес говорим за Божията Майка, Която винаги ходатайства за нас - грешните, скърбящите, сполетените от недъзи. Ние просим да не си тръгва от нас нейният Покров, защото, когато човек се отскубне на свобода, прави само това, което иска. Човек, не знаейки какво върши, понякога сам се наранява, а понякога и се убива с някакви безумни желания. Затова е така важно чувстваме над себе си Покрова, да чувстваме своята зависимост от Бога. Хората казват: „Прави, каквото искаш, бягай където искаш!” А ние казваме: „Не, ние не сме свободни, ние имаме Бог, ние искаме Него да питаме и Неговото благословение да изпълняваме, защото ние знаем, че съществува греха, който може да стане причина за вечната смърт на душата ни”.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев