“Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха”/Марк 14:50/
Братя и сестри!
Днешният евангелски разказ рисува пред нас страшната картина на предателството! Един от дванадесетте ученици, Иуда, предава с целувка своя Учител на тълпата слуги на първосвещениците, въоръжени с мечове и копия. Ние се отвращаваме от низката постъпка на Иуда; но подобен на Иуда е всеки от нас, ако, ние, носейки името християни, нехаем за изпълнението в живота ни на Христовото учение, ако строим живота си върху личната изгода, корист, удобства, а не върху основите на самоотвержената любов по завета Христов. На Иуда се уподобява всеки, който външно се приближава до Христа, а с душата си не се съединява с Него.
С думи на кротък упрек се предава Господ в ръцете на враговете, предава се доброволно, съзнателно, за да се сбъдне Писанието, както Сам казва. Учениците Му, още непросветени от Светия Дух, са обхванати от ужас, и всички се разбягват. Побягва и юношата, “обвит с платнище по голо тяло”, бивайки хванат и оставил покривалото. Според едно предание този юноша е сам писателят на това евангелско събития – евангелист Марк.
Пред беззаконния съд Праведният Съдия не се оправдава, не възразява. Само на прекия въпрос на първосвещеника:”Ти ли си Христос, Синът на Благословения?”/Мк 14:61/ отговаря:”Аз съм” и прилага към Себе Си думите на пророк Даниил: И ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. Такова признание било и нужно на неправедните съдии. Без да разследват може ли според пророчествата Иисус да бъде Месията, те в Неговите думи намерили само повод за произнасяне на смъртна присъда. Но спазвайки предписанията на Талмуда, според които произнасянето на присъдата трябва да бъде не по-рано от другия ден след започването на процеса, те оставили Иисуса в първосвещеническия двор за поругание на слугите.
В първосвещеническия двор успял да проникне ап. Петър, който и в Гетсиманската градина се опитал с меч да защити Учителя си. Като че ли той бил готов да изпълни своето обещание да не остави Господа, даже ако е нужно да отиде в тъмница и на смърт. Но как ненадеждни са човешките обещания, как слаби са човешките сили, ако не са подкрепени с благодатна помощ! В двора ап. Петър три пъти се отрекъл от Учителя си, преди два пъти да пропее петелът, както му предрекъл по-рано Христос. Не влизало в неговите намерения да измени на Учителя си, но на практика станала измяна. И осъзнал Петър безполезността на своята самонадеяност и с горчиви сълзи изразил чувството си на разкаяние, изпълнило душата му.
Сълзите на покаяние се явяват благодетелни за душата на грешника, залог за изправление, просба към Бога за помилване. И блажен е този, който, съзнавайки своя грях, се обръща към Божието милосърдие, а не изпада в отчаяние и униние!
Братя и сестри,нека не се заблуждаваме, че сме застраховани от падения по отношение на вярата и нравствеността. “Който мисли, че стои, нека гледа да не падне”/! Кор.10:12/ - напомня св. ап. Павел, а Спасителят предупреждава, че не всеки, който Му казва:”Господи, Господи..” ще заслужи спасение. Без Божията благодатна подкрепа ние не бихме могли да отстояваме вярата си и да напредваме в добродетелния живот. Затова като се уповаваме на Господа, да се облечем във всеоръжието Божие, за да можем да устоим против дяволските козни/Еф.6:10-11/. Амин.