В центъра на проповедта, която Църквата отправя към света, не е човешката мъдрост, а Божията истина. Нерядко хората съзнателно се отвръщат от тази истина, разбирайки, че техният вътрешен свят не съответства на нея. Това означава, че техният вътрешен свят принадлежи на други сили, а не на силата Божия; а понякога хората просто не могат със своя ум докрай да проумеят цялото величие на Божествената истина.
Удивително е как Всемогъщият Бог съумял да въплъти Своето битие, Своя мир, Своята истина в думите и категориите на човешката мисъл! Колко било нужно да умали тази истина, как било нужно да я приближи до разбирането на хората, за да бъде тя разбрана, макар не от всички, но в крайна сметка, от мнозина! Ето и днешното евангелско четиво (Лк. 6:31-36) ни поднася такава Божествена истина: „обичайте враговете си”, казва Господ. Но колко тези думи се разминават с човешкия опит! Нали враг е този, който ти желае злото. За да спреш действието на врага, трябва да употребиш сила: или силата на словото, или силата на човешките мишци, или силата на тези средства, които човек владее. На тази философия на съпротивлението със сила е основана цялата философия на войната. Именно с тези идеи се оправдава проливането на човешка кръв – врагът трябва да бъде унищожен. „Обичайте враговете си” – откъде са тези думи, от какъв човешки опит, от каква човешка философия, от какъв начин на живот? Няма нищо подобно в човешкия свят. „Обичайте враговете си” – това е като гръм от небето, като Божие явяване, като явяване на друго битие. И когато любознателният човешки ум започва да вниква в тези думи, се открива цялата бездна на Божествената премъдрост, защото любовта е най-великата сила. Любовта е способна да измени човека: от врага да направи приятел; от чуждия, от всеки, към когото нашата любов се простира, да направи свой, ближен.
Заедно с това почти всеки човек постоянно си задава въпроса: как мога да обичам ближния си, който ми е враг? Свети Йоан Златоуст, размишлявайки над това удивително Божествено послание, ни учи на това какво може да ни помогне да изменим нашето отношение към хората, в това число към тези, които се отнасят враждебно към нас. Той казва: никога не наричайте враговете с презрителни, пренебрежителни или оскърбителни имена. А защо? За да се учи душата от думите и, научила се, да се примири с враговете. За да стане врагът ти по-близко, не трябва да го отчуждаваш със своите фантазии, със своите фобии, разбира се, без да губим бдителност. Не трябва да му лепим никакви етикети, никакви оскърбителни прозвища, трябва да пазим в някакво целомъдрие своя език. И тогава душата, по думите на Златоуст, действително ще се учи от езика.
Други забележителни думи в днешното Евангелие са: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”. В тези две фрази е цялото Евангелие, целият смисъл на християнското нравоучение. Не искаш да имаш враг - не прави на хората зло. Появил се враг сякаш от нищото, въпреки твоята воля, без твои действия, не го наричай враг. Възпитавай своя разум в това, че той не е твой враг, и тогава душата ти ще откликне на това послание ще се примирия с този човек. Можеш да си представиш какъв би бил нашият свят, ако бихме живели според тази Божествена заповед, така разминаваща се с ежедневния греховен опит на нашия живот
Господ ни призовава към по-високото. Той не ни предлага това, което лежи по-ниско – по-ниско от нашия човешки разум. Той вдига летвата високо, та ние, обръщайки се към Него, винаги да повдигаме глава - и в прекия, и в преносния смисъл, нали Той е несъизмеримо по-високо от нас. Оттук, от неведомата за нас висота, Той отправя към нас думи, които нараняват едни, други изгарят, а трети привличат към себе си със своята Божествена сила. И задачата на Църквата Христова - не само на духовенството, а на цялата Църква, на целия народ Божи – се заключава в това: тези думи да се осъществяват в живота, да се изпълват със смисъл, да преобразяват реалността.
Колко е далеко всичко от това, което ни показват по телевизията: битки, схватки, лица, изкривени от злоба, невероятно количество лъжи, манипулиране на фактите – само, за да убедят някого в своята правота, да направят врага презиран в очите на другите! Но нима това е пътят в света? И при това ние говорим за граждански мир, за съгласие? Но как може да се изгради съгласие, когато ние разпалваме човешките страсти, когато всяка вечер милиони хора стават очевидци на това буйство на човешките страсти! Какво може да се противопостави на всичко това? Още по-голямата сила на логиката, на ума, на способността да спориш и убеждаваш? Не. На всичко това може да се противопостави само изпълнението на думите на Христа Спасителя: „И така, който иска хората да постъпват с него по-добре, сам да се отнася по-добре към хората и да обича врага си”. Само от Бога са могли да дойдат при нас в грешния свят тези думи. Биха пребили с камъни и биха унищожили всеки човек, ако той би започнал да проповядва такава философия. Но доколкото това е слово Божие, то е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч, разделяйки самото човешко естество (вж. Евр. 4:12), и вярваме, че само това слово, въплътено в живота на хората, е способно да спаси човешкия род.
Вярваме, че Господ в отговор на нашата молитва, на нашето смирение, на нашата готовност да понесем оскърбления в името на Божията правда, ще приклони към нам Своята милост, и все по-голямо и по-голямо количество хора ще приемат Божествените слова като някакъв закон на своя собствен живот и в съответствие с този закон за започнат да устрояват и преобразяват този грешен живот според волята Божия. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев