Свети апостол Андрей отначало бил ученик на свети Йоан Предтеча. На много неща той се научил от Предтечата, но най-важното за него се разкрило при срещата на неговия учител с Христос.”Eто Агнецът Божий” - казал Предтечата на тези, които неотстъпно го следвали. Ние виждаме най-големият измежду родените от жена, да сочи не себе си, а Истината. Той прекрасно разбирал, че след това неговите ученици ще го оставят и ще отидат при новия велик Учител. Но той дошъл, не за да привлече хора към себе си, но към Христос. Ние знаем колко трудно е доброволно да предпочете второто място този, който винаги е бил на първото. Но Христос едва се явил и Предтечата нямал вече друга мисъл, освен как да насочи всички към Него...
И по-нататък, след призоваването от Христос на Андрей, той намира брат си Симон. Сега вече Андрей се характеризира в Евангелието като човек, който е готов да заеме второстепенно място. Навсякъде той се споменава като брат на Симон Петър. Хората могли да не знаят кой е Андрей. Но всички знаели Петър. И когато ставало дума за Андрей, го споменавали като брат на Петър. Андрей не бил в числото на тези, които принадлежали към най-близкия кръг ученици на Господа. Когато Христос възкресявал дъщерята на Иаир, когато се изкачвал на планината на Преображението, когато преминавал през изкушението в Гетсимания, Той взел със Себе Си Петър, Иаков и Йоан. Така лесно било за Андрей да се уязви от това! Нима той не бил Първозваният, един от най-първите двама ученици, които последвали Христос? Нима Петър не му бил задължен за своята среща с Господа? Нима по справедливост не той не би могъл да очаква да му бъде дадено едно от първите места сред апостолите? Но то не било дадено на него. И той се радвал да бъде по-назад, когато брат му бил в центъра на всички събития. Той напълно бил удовлетворен от това, че му била отредена скромна роля сред дванадесетте. За Андрей въпросът за първенство и място, и за чест нямал съвършено никакво значение. Единственото, което за него имало значение, било това да бъде с Господа и да Му служи, колкото можел.”Какво търсите?” – попитал Христос при първата им среща него и другия ученик, който бил с него. Те Го попитали: „Учителю, где живееш?” Той им казал: „Елате и вижте”. Те отишли и видели къде Той живее (Ин. 1:38-39). Където и да бил, там било добро да бъдат с Него.
За своето смирение апостол Андрей се удостоил с изключителен дар на служение. Той застава пред нас преди всичко като човек, който довежда другите при Христос. В Евангелието той само три пъти се оказва в центъра на вниманието. Първият път, когато довежда Петър при Христос. После, когато довежда при Господа момчето с петте хляба и двете рибки. И накрая, когато той довежда елините при Христос. За апостол Андрей било голяма радост – да довежда другите при Господа. Единственото му желание било да раздели с другите славата, към която му било дадено да се приобщи. Удостоил се с общение с Господа, той посветил целия си живот, за да въведе в това общение други. Ние знаем от житието на апостола, че на заплахата на езическата власт да го разпъне заради проповедта за Христос, той отговорил: „Ако аз се боях от кръста, не бих го проповядвал”. И, бидейки разпънат, той продължавал да проповядва за Кръста и Възкресението, привеждайки мнозина към вярата. Апостол Андрей Първозвани е велик пример за това, че християнинът не може да пази Божия дар за себе си.
Такъв е законът на светостта. Така Филип довежда Натанаил при Христос. Така апостол Павел, чул на съда думите на Агрипа: „Още малко, и ще ме убедиш да стана християнин”, казал: „Молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови” (Деян. 26:28-29). Той свидетелства със своята съвест в Духа Светаго за голямата за него печал и непрестанно мъчение на сърцето за невярващите в Христа съплеменници. Той е готов сам да бъде отлъчен от Христа, т. е. да отиде в ада за сродниците си по плът (Рим. 9:1-3). Така преподобни Серафим Саровски, през целия си живот, до проливане на кръв, отстояващ верността си за чистотата на Православието, бил готов да отиде на вечни мъки за отстъпилите от чистотата на Православието архиереи, ако това би било възможно. Така преподобни Силуан Атонски, непрестанно размишляващ за жътвата на Последния Съд, със сълзи простира на молитва ръце, сякаш събирайки всички.
Свети апостол Андрей е просветител на Византия. Съгласно църковното Предание, той пребродил също земята, на която след много векове ще бъде въздигнат град Киев, благословил я с кръст и й предсказал славно бъдеще. Последните от приелите кръщение ще бъдат първи по плодове на святост, особено в подвига на мъченичеството. Апостол Андрей е светият покровител на всички, които смирено и вярно, и без завист не заемат първото място. Защо в бъдещия живот светиите ще се радват в Светия Дух, виждайки другите повече от себе си? Понеже, преди да се радват с радващите се, те са узнали какво значи да плачат с плачещите. Понеже да се радваш с радващите се, значи да изпълниш заповедта Христова, включваща в себе си всички Негови заповеди: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”. Да станеш завинаги участник във вечната радост на Пасхата Христова.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев