Днес при четенето на Евангелието ние чухме притчата за поканените на вечеря. Защо Спасителят този път прибягна към притча? Понеже ветхозаветните хора нямали понятие за Царството Небесно. Те биха могли да разберат нещо само с помощта на сравнения, на някакви познати образи.
Това е нещо подобно като опитът да се обясни на сляп човек какво е пролет. Може да се опитате да направите това чрез звуци, които той да слуша. Има музикални пиеси, наричат се „Годишните времена”. Ще послуша слепецът, например, за април: там може да чуе как падат капки от ледените висулки в локвата, да почувства пролетната радост, изразена в музикални звуци. Макар и малко, той ще разбере, ще почувства нещо.
Така и Царството Небесно било изобразено от Христос Спасителя като пир. Защо? Понеже за плътския човек най-приятното и радостно прекарване на времето е, когато той пирува, всичко тук му е приятно: и ястията, и музиката, и събралите се около масата хора. Всъщност в Царството Небесно не е така, това все пак е само образ, образ разбираем за всички. И главното в днешното повествование даже не е самият пир, а изкушението, което станало с гостите. Стопанинът всичко приготвил и изпратил слугата си да призове почетните гости, а те започнали са отказват под различни предлози: кой купил волове, кой участък земя, кой се оженил. Слугата се върнал и съобщил: „Никой не иска дойде на твоя пир!” Стопанинът се огорчил и даже се разгневил, и казал на слугата: „Ако почетните гости не пожелаха да дойдат, тогава излез на улиците, на пътищата, и доведи тук болните, хромите, бездомните, бедните, за да се напълни моят дом, та да не пропадне напразно всичко приготвено”. И домът се напълнил с такива гости.
Тази притча непосредствено се отнасяла към еврейския народ и езичниците по време на земния живот на Иисус Христос. Първата проповед на Евангелието била насочена към еврейския народ. Те били първите поканени в Царството Божие, при това им проповядвал Сам Христос Спасителят. Но те отхвърлили Евангелската проповед и с това сами се лишили от вечния блажен живот. Тогава апостолите били пратени при езичниците, населяващи Римската империя, които по отношение на истинската вяра били слепи, хроми и заблудени. И те напълнили Божия дом - Църквата Христова. Това сега нас много не ни засяга, защото всичко това вече се е извършило в историята, и ние се оглеждаме за минувачите. А в същото време, когато притчата за поканените на брачен пир била казана на учениците Христови, никой още не знаел какво ще стане по-нататък с Евангелското учение, с еврейския народ, с християнството. Тогава тази притча била за всички необичайно интересна, защото в нея се заключавало пророчество за бъдещите събития.
А има ли тази притча отношение към нас, към нашето време? Задължително има. Евангелието е вечно и винаги ще има отношение към съвременността.
И сега Божиите слуги продължават да канят гости в Дома Божи - Църквата и в Царството Небесно. И както в притчата, най-богатите, високопоставените, здравите и умните, с редки изключения, се отказват. А идват основно болни, скърбящи, престарели. И Господ ги приема, утешава, лекува, вразумява и спасява.
Ето идва човек за първи път в Църквата и си мисли: сега ще видя светци, солта на земята, сега ще видя Царството Божие на земята. А идва той и вижда църковният народ, нас с вас. Това съвсем не са най-образованите, не най-здравите, не най-богатите. Напротив, основно нуждаещи се от помощ, от социална защита, хора грешни, болни. Нима това са тези, които Бог е избрал от всички живеещи на земята, на които Той е благоволил да дарува вечен живот, Царството Небесно? Да, ето такова е стадото Христово. Такова то било още в апостолските времена, за това пише апостол Павел: „Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - та никоя плът да се не похвали пред Бога (1 Кор. 1:26-29). Тяхната заслуга е само в това, че те се отзовали на Божия призив и дошли. Всички били поканени и най-напред добрите, но всички се отказали. Няма ли да пропадне всичко това, което Бог извършил за спасението на хората? Божият Син дошъл на земята, приел Кръстна смърт, възкръснал от мъртвите, основал Църквата; във всяка страна и във всеки град има християнски храмове и свещеници, извършва се богослужение. И всичко това ще бъде напразно, ако няма вярващи, ако няма приходящи. А тези, които са дошли, могат, с Божия помощ, и да поумнеят, и да се очистят от греховете, и да оздравеят, да се изменят към по-добро. Всичко е възможно с Божията помощ! Нужно е само да помним, че в Църквата се предлага не в готов вид Царството Небесно, а се предлага път, по който трябва да се върви, за да попаднем там.
Днешната неделя, се нарича неделя на светите праотци. Светите праотци – това са пророците и праведниците от Ветхия Завет, живели до Рождество Христово: Моисей, Авраам, Исаак и Иаков, пророк Илия, Исайя, Иеремия, Даниил. Те с вяра очаквали пришествието на Спасителя и даже предсказвали някои събития от Неговия живот. Така им било предсказано, че Христос ще произлезе от рода на цар Давид, че Той ще се роди от Дева, че това ще се случи във Витлеем, че Той ще проповядва в Галилея, ще бъде предаден за 30 сребърника и много други неща, по които би могло безпогрешно да се узнае кога ще дойде Спасителят. Неделята на светите праотци е предпоследната пред Рождество Христово.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев