Днес, в неделя след Рождество Христово, ние слушаме евангелския разказ за бягството на Йосиф и Пресветата Дева с младенеца Иисус в Египет. В този разказ, покрай Йосиф, Мария и Иисус, има още едно действащо лице - цар Ирод. Именно от неговия гняв Светото Семейство бягало в Египет, именно той станал виновник за гибелта на хиляди невинни младенци.
Първата мисъл, която е дошла в главата на Ирод, когато той чул за раждането във Витлеем на Царя юдейски, че този Цар може да посегне на неговата власт. За да се избави от тази опасност, Ирод нарежда да умъртвят всички младенци от две години и надолу във Витлеем и неговите околности. За това в богослужебните текстове на Православната Църква се казва: „Безумецът казал: няма Бога. Изпълнен с неудържим гняв, той изпаднал в греха христоубийство. Загубил разум от дързост, той напълно се въоръжил за убийство на незлобливи младенци и земята осквернил с кръв”. Тук е посочена главната причина за безумието на Ирод - за него „няма Бог”. Иначе казано, целият живот на този човек преминал само в земна перспектива. За него не съществувал Бог, той не се боял от Него, затова за достигане на земни цели той не се спирал пред нищо, даже пред страшно злодейство.
За Ирод е известно, че той бил човек болезнено подозрителен и тази подозрителност пораждала и хранела неговата страст към властта. Той умъртвил не само витлеемските младенци, но и много предани слуги и даже собствената си жена и синове: всички тях той подозирал в заговор. Този юдейски цар от I век влязъл в историята като безумец, който на волята Божия противопоставил своите амбиции, своя стремеж, каквото и да стане, да се задържи на царския престол.
Но ето ние виждаме другия човек, Йосиф. Евангелието ни казва за него много малко. Когато той бил вече обручен с Мария, внезапно се открило, че „ тя е непразна от Духа Светаго. А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне”. Зад тези две-три фрази на евангелиста за Йосиф стои личната драма на човека. Несъмнено, Йосиф бил праведен. Но какво можел да си помисли този човек за своята жена - той, който, както се казва в богослужебните текстове, „я взел… от ръцете на свещениците от храма” и от която очаквал само най-доброто и светлото, и изведнъж узнал, че тя е бременна. Но насън му се явява ангел и говори за Мария, че „заченалото се в нея е от Духа Святаго”. И Йосиф тозчас преустройва целия си начин на мислене, целия си начин на живот.
От този момент животът му е изцяло посветен на Мария и Младенеца, Който не е негов син, но Син Божи. И за да запази девството на Мария, защото ние вярваме, че Мария е останала Дева и в брака Си, и ние изповядваме нейното приснодевство, за да запази живота на Младенеца, Йосиф взема върху си ролята на глава на семейството. Те бягат от гнева на Ирод в Египет и Йосиф охранява и защитава Мария и Младенеца. По-късно, узнали за смъртта на нечестивия цар, те се завръщат в Юдея и се заселват във витлеемските предели.
По такъв начин, в прочетения евангелски откъс пред нас са два примера. Един човек живее без Бога, за него не съществува нищо, освен неговите егоистични стремежи и желания, каквото и да стане, да удържи всичко, което той притежава в този свят. Другият човек е готов да се отрече от всичко и да принесе в жертва даже своя живот за Младенеца Христос.
Свещеното Писание ни говори, че всеки от нас има избор: да избере пътя на живота или пътя на смъртта, пътя на верността към Бога или пътя на отричането от Него. „Живот и смърт ти аз предложих, – казва се във Второзаконие - благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти” (Втор. 30:19). Пред такъв избор понякога се оказват и цели народи. Народът юдейски стоял пред лицето на Христа. Той могъл да Го приеме като свой Спасител, а могъл да Го отхвърли. И той Го отхвърлил. Но и всеки конкретен човек, всяка човешка душа често стои пред избор, да се пожертва ли, да се посвети ли на Христос или да живее така, сякаш Бог въобще не същества. Милиони хора се оказват пред подобен избор и едни избират живота, а други - смъртта.
Скоро, в навечерието на Великия пост ние ще чуем притчата на Иисус за Страшния съд, за това как Господ ще отдели „овците” от „козите” и едни ще наследят Царството Божие, а други – „геенната огнена”. Нека помним, че разделението на „овци” и „кози” става още в земния живот. Страшният съд започва още тук. И избора ние правим сами. Не толкова Господ ще определя дали ще отидем във вечния живот или във вечната мъка, колкото ние сами определяме своята съдба, когато избираме живот или смърт, благословение или проклятие.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев