Раждането на Спасителя на света се оказало незабелязано от никого, освен от няколко пастири, неволно станали свидетели на тържеството на ангелите, които се радвали на осъществяването на предвечния Божий промисъл, и от тримата най-духовно проницателни мъдреци, положили пред Родилия се Богомладенец своите символически дарове.
Ирод Велики, потопил в кръв околностите на Витлеем, много бързо забравил за страшното пророчество и смъртта скоро влязла през дверите на мрачния му дворец. Векът продължавал да се движи по пътя на греха и никой на този свят не знаел, че е настъпило ново време, епохата на новото Откровение на Бога, явяването на Жертвения Агнец, „предназначен още преди свят да се създаде” (1Петр. 1:20; Откр. 13:8).
Още преди създаването на света Бог знаел, че сътвореният от Него човек, най-съвършеното Му творение, ползвайки се от божествения дар на свободата, ще си тръгне от Него. Създавайки човека, Бог предвидил, че свободата – фундаментална черта на Неговия Собствен Образ в него, може да го доведе до отдалечаване от Твореца му, до физическа и нравствена смърт. Бог не престанал да обича човека и след неговото грехопадение. Божият замисъл за обожението на човека, заради когото създал света, трябвало да се осъществи. И приготвеният преди създаването на света Жертвен Агнец – Синът Божий – се явил в света.
Царството Божие е отворено за всеки, но в него може да влезе само онзи, за когото няма препятствия – грехове, които са непреодолима преграда между човека и неговия Творец. Затова Евангелието разкрива учението за покаянието, към което призовава хората най-големият пророк, стоящ на прага на Новия Завет – Йоан Предтеча. „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2) - призовавал Йоан на брега на р. Йордан. И Небесното Царство, в лицето на въплътилия се Бог, Сина Божий Иисус Христос, действително се приближило в непосредствена близост до човека.
Символ на покаянието, на стремежа към освобождаване от греха, към духовно преобразяване, от което се нуждаели хората от всички народи и социални слоеве, станало кръщението – потапянето във водите на Йордан, реката, която някога била границата на Обетованата земя, а сега става граница на Царството Божие.
Йордан, към когото в продължение на 40 години се стремели изтерзаните в Синайската пустиня евреи, станала река на живота за цялото загиващо в пустинята на собствената си греховност човечество.
Кръщението в Йордан било кръщение на покаянието, знак за духовен обрат, очистване от греха, символ на настъпващата духовна чистота. Спасителят на света нямал никакъв грях: нито личен, а още по-малко първороден, защото се родил от Дева. И въпреки това Христос идва на Йордан и въпреки усилията на Йоан да го спре, се кръстил от него, като казал: „защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда” (Мат. 3:15).
Тази правда е правдата на кеносиса, правдата на Бога снизхождащ към човека, умаляващ Себе Си до „образ на раб” без при това да губи Своята Божествена природа. Това е правдата на Агнеца, заклан преди създаването на света и явяващ се сега в света. Това е правдата на Богоявлението, явяването в пълнота на Триипостасния Бог: Кръщаващия се Син, Снизхождащия Дух Свети и Свидетелстващия Отец.
Спасението е двустранен процес - синергия, изискваща участието на двете сили. От една страна – силата на свободната човешка воля, отвръщаща се от греха, от друга – силата на спасяващата Божия благодат. „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Йоан. 3:5) – казва Спасителят на юдейския книжник. Раждането от вода – това е покаянието, възраждането на човешката душа, възвръщането на нейната загубена в личното грехопадение чистота.
Раждането от вода е кръщението Йоаново. Раждането от Духа е придобиването на Неговите благодатни дарове, това е личната Петдесетница, влизането в Църквата – Богочовешката реалност съединяваща Небето и земята. Раждането от Духа е обожението, проявяването на Бога в човека, това е Кръщението Иисусово!
В историческото битие на християнската Църква са се съхранили и двете тайнства, извършили се на брега на Йордан. Кръщението Йоаново – това е тайнството покаяние, изповед, което пак и пак възражда вярващия, прави достъпна за него пълнотата на неоскъдяващата в Църквата благодат. Кръщението Иисусово – това е самото тайнство Кръщение, което освобождава човека от проклятието на наследствеността на първородния грях, възвръща загубената при грехопадението на Адам свобода да не греши и го въвежда в Църквата.
Скъпи братя и сестри!
Изглежда сякаш няма нищо по-лесно от това да приемеш Кръщение. Купуваш кръстче, изслушваш молитвите и ставаш християнин, пълноправен притежател на цялото богатство на Църквата, на цялата Божия благодат, на всички дарове на Светия Дух.
И действително, Бог е направил всичко за човека. Влизай в Църквата и вземай Царството, което ти принадлежи. Но не! Много е трудно да се изповядаш истински, да извършиш собствения си подвиг на духовното преобразяване, да се отречеш от света, към който си привикнал, който те дърпа назад, защото не иска да загуби своето.
Но най-голямата сила в синергията на Спасението това е силата Божия! „Верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите” (1Кор. 10:13). Богоявяването е изършено. Агнецът, приготвен преди създание мира, е принесен. Христос се роди, умря на Кръста и възкръсна! И в това е източникът на нашата собствана духовна сила! Амин!
Превод: Александра КАРАМИХАЛЕВА