Сърдечно поздравявам всички вас с големия спасителен празник Богоявление Господне! Този празник, заедно с празника Рождество, едновременно с който той и се отбелязвал в древността, свидетелства за най-великата истина на Божественото Откровение - за това, че Бог се явил в света. И не просто се докоснал със Своя Дух до особено видни, просветени хора, както това станало във Ветхия Завет, но влязъл в съприкосновение с целия човешки род, с цялата природа, с целия космос.
Всичко това станало възможно именно, защото грехът, който се опитал да разруши Божия замисъл за мира и човека, грехът, движен от тъмната дяволска сила, не съумял да постигне победа. Понеже Христос, Синът Божи, станал Син Човечески, удържал победа над греха, над злото. Той преминал житейския път, който бил предназначен за всеки човек, - път в пълно общение с Бога-Отца, в пълно съединение на Своята воля с Неговата воля, в Самия Себе Си в пълнота осъществил Божествения замисъл за човека.
Грехът, неведнъж побеждавал, вече е победен; каквито и да е временни победи над хората да е удържал, той е преуморен, у него няма сили да господства над човешкия род. И задачата на Църквата, задачата на всеки вярващ човек се заключава в това да не допусне да господства греха и дявола над целия човешки род. Даже ако поради слабост хората сдават своите позиции пред изкушенията и съблазните, Църквата е призвана да остава несъкрушим остров на свободата, където човек остава действително свободен, защото живее в съответствие със закона на Твореца и не покорява своята воля на дявола и греха.
Това е не много просто – да бъдеш остров, когато наоколо бушуват морето, опитващо се да го разруши или да го погълне. Но Сам Господ е казал, че портите адови няма да надделеят на Църквата (вж. Мат. 16:18); а това значи, че никога няма да изчезне Божията правда от човешкия живот, никога не ще изчезнат тези, които са съгласни, свободно и разумно приели тази правда, да живеят според нея. И колкото и да са могъщи силите на злото, не им е дадено да победят тези, които живеят според Божия закон, защото така пожелал Господ, и Той, чрез Своя Син победил греха в човешката история, дава на всички нас видим и ярък знак на тази победа. А тази победа се извършва не толкова с нашите немощни сили, не толкова със силата на ума, със силата на волята или със силата на чувствата, колкото с нашата вяра, в отговор на която Бог ни дава Своята енергия, Своята благодат, Своята сила.
Не е случайно, че на празника Богоявление ние освещаваме водата - като видим знак на съприкосновението на материалната природа на този свят с Божествената благодат и Божествената енергия. И ние знаем, че тази светена вода придобива напълно особена сила – силата на изцеление и подкрепа. Но това не е чародейна, не е магическа сила, която действа независимост от волята на човека, - това е благодатна Божествена сила, която действа само тогава, когато ние имаме вяра и когато прекланяме главите си и сърцата си пред Господа.
Ето защо възприемането на светената вода трябва да се съпровожда с особено душевно състояние. Ние не можем да се отнасяме към тази вода като към някаква необходима стока. Понякога в храмовете след освещаването на водата хората се опитват колкото е възможно по-бързо да почерпят от нея, шумят, понякога даже се обиждат един друг, привнасяйки зло и неправда в това място, където Божествената благодат е влязла с досег с нашия живот. Такова поведение е кощунство, за което Бог наказва, така че и светената вода в ръцете на кощунстващия човек престава да бъде светена, губейки своята сила. Нали светената вода на никого не действа магически – тя си остава светена само в ръцете на този, който вярва, който се стреми да подчини своята воля на Божията воля, който изповядва своите грехове и който ясно чувства Божието присъствие в своя живот.
Ето защо е важно, празникът Богоявление да не се превръща във фолклорен празник, когато в ледената вода нерядко се потапят не за да се докоснат до Божията благодат, а само по силата на някакъв обичай. Нека всеки, който се спуска днес във водата, да помни, че тази вода е осветена, че той се докосва до светиня, че той трябва да излезе от тази вода друг, почувствал не само физическа бодрост на организма, но и освещение на своята душа, бодрост и сила на духа. Тогава това духовно, Божествено зареждане ще трае дълго.
Нека Господ ни помогне със силата на Своята благодат да пазим вярата, да пазим Божия закон в сърцата си, да се съпротивляваме на греха и лъжата в нашия живот, да преодоляваме неправдата, да стоим крепко на този фундамент, на който Бог е пожелал да ни постави - на фундамента на вярата, на камъка на Църквата (вж. Мат 16:18). И вярваме, че с Божията сила ще се преобрази нашия живот, животът на нашия народ, че множеството хора, готови да вървят след Христа, ще запазят в съвременната човешката цивилизация острова на духовната свобода, станали свободни от плена на греха.
Собствено казано, към това и са насочени всички усилия на тези, които поемат върху си отговорността да бъдат ученици Христови. Към това се насочват всички усилия на Църквата Божия, над която няма да надделеят портите на ада. И нека благодатта на Богоявлението, благодатта на Йордан да присъства със всички нас, укрепявайки нашите немощни човешки сили за съзидание на живот мирен, радостен, свободен от греха, живот, даруващ на хората това, към което те така се стремят - истинско и непреходно щастие. И Господ със силата на Своята благодат да ни запази всички нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев