Неделята за Закхея – какво поучително и утешително за нас евангелско четиво. С примера на митаря Закхей Словото Божие ни учи как може да видим Христос не само с очите си, но и със сърцето си да Го познаем и да Го възлюбим от цялата си душа.
Какво направил Закхей, за да види Божествения Лик на Спасителя? Той побягнал напред и се покачил на смоковницата. И не само, защото „бил „малък на ръст”, той не могъл да дойде по-близо, по-плътно да се приближи до Христос, да разблъска тълпата закриваща Иисус от него. Но той побягва назад, за да се отърве от тълпата и се покатерва на едно дърво, за да се възвиси над тълпата; той, привикнал да се въздига над хората със своето положение и богатство (той бил „началник на митарите и богат човек”).
Но, за да види Христос и да бъде забелязан от Него, богатството и положението няма да му помогнат. „Не се надявай, душо моя, на тленно богатство, и на неправедна придобивка, нали не знаеш на кого ще оставиш всичко това, но въззови: помилуй ме, Христе Боже, недостойния” (покаен канон). Богатството може само да бъде препятствие по пътя към Господа. Да срещнеш Христос и да бъдеш с Христос – това е да бъдеш в Царството Небесно, но за богатия да влезе в Царството Небесно е по-трудно отколкото „камила да мине през иглено ухо”. Закхей желае да види Божествения учител не така както всички хора, които Го заобикалят и притискат. За него желаната среща с Христос е най-важното събитие в неговия живот, тази среща определя неговия живот във вечността. В душата на този презрян човек (а митарите всички са били презирани от своя народ, като служители на римските поробители и като хора алчни, нечестни и жестоки, обиращи бедните, нещадящи вдовиците и сираците, припечелващи от мъката на другите), в душата на този началник на митарите се зародили светли чувства на разкаяние и желание да се промени и да стане достоен за общение със Христос. И Иисус го забелязва, и не само забелязва, но се обръща към него с думи, довели го до неописуема радост. Иисус Христос се обърнал към него по име и казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост”. Желанието на Закхей се изпълнило. Божественият учител дошъл при него и той чул: „Днес стана спасение на тоя дом”. Станало чудото на разкаянието и като последствие – преобразяването на душата на Закхей. „Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно”.
А как реагира на ставащото народът? Както казва Киевският митрополит Владимир, „тълпата винаги е тълпа”. Хората започнали да упрекват Спасителя, че Той влязъл в дома на грешника. Какво е това? Завист? Ревност? Злопаметство? Превъзнасяне? Това е гордост, както у този фарисей, дошъл в храма да се помоли – „аз не съм такъв като... този митар”. Така и ние, често се случва, гледаме другия човек, виждайки неговите недостатъци, знаейки неговите неблаговидни постъпки, мислим си: „защо на него Бог му помага, а не на мен?”. Той краде, пиянства, развратничи, и всичко у него е добре: и богат, и здрав, и на живота се радва. Но ние не знаем какво е в душата на този човек; ние не знаем как го изобличава съвестта му; ние не знаем как страда душата му от греховете; ние не предполагаме как тази душа жадува разкаяние, какви плодове на покаяние готви неговото сърце, как цялото му същество се стреми към Бога и каква ярка светлина на Божията милост прониква в тази неспокойна душа. Нали Господ е дошъл не праведници да спаси, а грешници; не здрави да излекува, а болни; не възвисяващите се да издигне, а падащите. Така и завършва днешното евангелско четиво: „Понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото” (Лк. 9:1-10).
Какво е поучителното и какво е утешителното за нас в днешното евангелско четиво. Първо, поучителното от примера на Закхей, е това какво трябва да бъде покаянието, по-точно разкаянието. То трябва да измени човека. Злият трябва да стане добър, измамникът трябва да стане честен, пияницата – трезвеник, чревоугодникът – въздържател, блудникът – целомъдрен, скъперникът – щедър. То ест грешникът трябва да стане праведник. Ако ние не се променяме след изповедта, ако ние не сме победили в себе си макар и един грях, ако не сме се избавили макар и от една страст, значи покаяние не е имало. Имало е, в най-добрия случай, отчет за извършените грехове, списък, който може да заеме цяла тетрадка, но това не е покаяние. Или, още по-лошо, формалност: „ с дело, дума и помисъл”. Трябва да се покаем така, че да се приближи Царството Небесно.
Второ, поучително е това, че ние не трябва да се отнасяме към човека с пренебрежение, още повече, с презрение, в каквото и положение и състояние да е бил, колко и низко духовно да е паднал той в нашите очи. Господ е дошъл и него да спаси, и него Бог го е възлюбил така, че изпратил Своя Син на разпятие. И ние не знаем, как този, както ние считаме, грешник, може да се разкае и измени. Припомнете си за благоразумния разбойник, за отреклия се Петър, за гонителя Савел; припомнете си от каква грешница каква светица е станала Мария Египетска и мнозина други. Да даде и нас Господ така да се разкаем.
Утешително за нас е това, че Господ, дошъл да спаси грешниците, ще спаси и нас по Своята милост. Царю Предвечний, Утешителю, Христе Истинен, очисти ни от всяка сквернота… и изцели ни, както си изцелил сребролюбивата душа на митаря Закхей, та да възкликнем в умиление, зовящи към тебе: Иисусе Сине Божий, помилуй ни. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев