В името на Отца и Сина и Светия Дух! Седмица преди началото на Светия и Велик пост Православната Църква ни призовава да отслужим молитва за всички тези, които са напуснали този временен живот и са преминали във вечния живот. Ние сега се готвим за началото на Великия пост, а постът е даден на всички нас, за да разгледаме внимателно през това време своя собствен живот и да намерим възможност да се изправим. Да изправим своите постъпки, да изправим своите чувства, да изправим своите мисли, да изправим нашите взаимоотношения един с друг.
Но скъпи братя и сестри! Ако ние с вас имаме тази щастлива възможност – да се изправим, да се променим, да се покаем, да очистим своите грехове, да получим от Бога сили и благословение, за да живеем в любов, добро, мир един с друг, тези хора, за които земният живот вече е приключил, нямат тази щастлива възможност. Понеже зад гроба вече няма покаяние, няма изправление, няма изменение. Душата е разделена от тялото - как може тя да върши добро? Как може да подаде на бедния? Как може тя да се помири с враждуващите срещу нея? Как може тя да върши добри дела на милосърдие и състрадание? – Тя няма тяло! Но това, което човек е събрал в своята душа през годините на своя живот, то в нея и ще остане.
Неслучайно по време на служба многократно се молим: “Християнска кончина на нашия живот, безболезнена, непосрамена, мирна…” А нима такава, всъщност, бива кончината на нашия живот? Колко хора са си отишли от живота от нещастни случаи, даже не предполагайки, че те сега ще застанат пред Божието лице? Колко хора били убити, колко са починали от внезапни болести, колко деца умират… Колко хора умират, които така и не са успели да се замислят за своята душа, така и не са успели нищо в своя живот да изправят Колко хора умират, които казват: „После ще се покая! Ще дойде време и ето тогава ще се кая!” – Докато е млад, човек казва: „Докато съм млад, ще поживея, като стана възрастен, тогава вече ще се кая!” – Стане ли възрастен и болестите го надвиват от всички страни, и не му е до покаяние, казва: „Не мога вече да се кая, трябва само да се лекувам, всичко ме боли!”
И така душата отива при Господа със всички тези страшни грехове, които бушуват в света: със злобата, с ненавистта, с осъждането, с раздразнението, с всяка нечистота… И ето, Светата Църква, като милостива майка, призовавайки всички нас, живите, към покаяние, едновременно дава на всички нас възможност да помогнем на душите на тези хора, които вече са си тръгнали от този временен живот. Тя ни дава възможност да изпълним нашия дълг на любов към тях, защото силата на молитвите на Православната Църква с нищо е не е сравнима! В това е и смисълът за поменаване на покойните, което ние, живеещите сега, се стремим да направим за тях, това е, което ще помогне на тяхната участ. Те не могат да подават милостиня, а ние можем в тяхна памет и чест да правим това. Те не могат вече да се грижат за болните, а ние можем в тяхна памет да оказваме милосърдие и състрадание един на друг. Те нямат възможност с пост и молитва да се обръщат към Господа така, както ние се обръщаме, участвайки в тайнството на Пречистото Тяло и Животворящата Кръв Христови, а ние можем да правим и това, защото такова е нашето свето задължение. Молейки се за опрощение на греховете на нашите роднини и близки, на всички тези, които вече са се разделили с този временен живот, ние се молим и за тези, за които няма кой да се помоли, които нямат вярващи родственици или за тези, които въобще нямат никакви родственици. Ние се молим в този ден за всички преди векове починали православни с надежда и вяра, че и за нас Църквата Христова ще се моли тогава, когато ние си тръгнем от този временен живот. Ние се молим, вярвайки в силата на Спасителя и наш Господ Иисус Христос, Който за това и дошъл в света, за това и умрял на кръста, та никой от вярващите в Него да не погине, но да имат живот вечен (Ин. 3:16).
Да възнесем молитви към Господа да прости на всички починали техните съгрешения волни и неволни, и да дарува на всички вечен живот и радостта от общението с Него – нашия Спасител. На Него слава во веки веков. Амин.
*Оригиналното заглавие е: Вселенска родителска месопустна събота
Превод: Прот. Йоан Карамихалев