Православната Църква тържествува за запазването на непреходната истина, която Господ Иисус Христос възвестил на целия свят. Днешният ден в църковния календар се нарича Тържество на Православието. Това тържество означава, че Църквата Христова изпълнява това пророчество, което е казал за нея Сам Господ: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).
Духовната бран, борбата против Църквата съществува в продължение на цялата история на спасителното Христово учение. Постоянно се намирали хора, които ако не направо, то се опитвали да изопачат, да подменят, сякаш да изправят, а всъщност да унищожат Христовото учение.
Обаче всеки, изучаващ историята на Църквата, знае как всеки път Църквата е преодолявала всички тези напасти. И имало такива случаи в историята, когато, изглеждало че вече съвсем не е останала православната истина, и вече напълно тържествуват лъжеучителите – изопачители на Христовото учение, обаче, отново и отново, като от семе, хвърлено в земята, което, очевидно, сякаш умира, а после дава плод и клас, отново и отново Църквата Христова се възраждала.
Ето и сега, след Божествената Литургия, ние с вас възнасяме благодарствени молитви към Господа Бога за Неговата Света Църква. Ние възнасяме с вас молитви Господ да ни укрепи да стоим в православната вяра, съблазните на този свят, съблазните на безбожието, съблазните на лъжеученията да не ни отвърнат от праведния път. А тези съблазни са много. Особено сега, когато е настъпило времето на средствата за масова информация, когато ние чрез радиото, телевизията, печата и други електронни средства получаваме достъп в един миг до всякаква информация във всяка точка на земното кълбо, човешкият ум може да се възгордее и да забрави най-главното, че не е толкова важно да знаем какво става сега в Америка, Африка или Австралия, а най-главното е да запазим своята безсмъртна душа от злото, ненавистта, от разрушителните страшни грехове – ето какво е най-главното.
За съжаление, често тези съблазни надделяват над нас. Ние днес се молим да запазим нашите души в чистота и благочестие, да запазим нашата свята вяра като единствената непоколебима основа на нашия живот. Вярата и без нас ще се запази. Нали думите Господни са непреходни. И вратата адови, действително, няма да надделеят Църквата. Но важно е да се окажем на недвижимия камък на Христовото спасително учение. Важно е да се окажем в този спасителен ковчег – Църквата Христова, да не скочим, да не отидем някъде „в страна далечна”. А също така в днешния ден ние се молим за многото заблудили се, които, макар по име и да се наричат християни, обаче не познават истината Христова. Те наричат себе си и баптисти, и адвентисти, и с други разни названия. Някои от тях враждебно се отнасят към Църквата. И ние се молим Господ да просвети очите им и те да видят своята слепота.
А други и не знаят истината Христова, и са попаднали в тези мрежи, и те, може би, и не са виновни, те са търсели истината, а са ги уловили в тези мрежи. И ние за тях се молим Господ да ги вразуми и да ги насочи към Светата Православна Църква .
Молим се и за тези, които и въобще не познават Бога и наричат себе си безбожници. Всъщност, няма душа, която да не знае Бога. Просто човек запушва ушите на своята съвест, закрива своите духовни очи и казва: „Няма Бог! Ще живея без Бога”.
Но това е все едно все едно човек да се скрие под сенника и да каже: „Няма слънце. Ще живея без слънце”. А сам при това яде храна, която е израснала под слънцето, грее се от слънчевите лъчи… – Всичко получава от слънцето, а седи под сенника и казва: „Ще считам, че слънце няма”. – Така постъпват и безбожниците. Ползват се от всичко това, което Бог им дава и в своето безумие казват: „Няма Бог”. Както и Псалтирът казва за това: „Рече безумец в сърце си: "няма Бог" (Пс. 13:1). – ние и за тях се молим Господ да им отвори разума, за да видят те Неговата благодат.
Днес е Тържество на Православието. Да възтържествуваме, скъпи братя и сестри, за нашата Света Православна Църква, водеща нашите души към спасение. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев