В името на Отца и Сина и Светия Дух! Един от най-важните догмати на Светата Православна Църква е догматът за застъпничеството на светиите. Това църковно вероучение ни говори, че, почитайки светиите, ние с това сами получаваме от тях помощ в техните молитви. Това църковно вероучение ни разкрива благодатната духовна сила на Църквата, която обединява всички хора, вярващи в Господа Иисуса Христа, с тайнствено единство, по такъв начин, че молитвите на едните помагат на другите, силата на едните укрепва другите, добродетелта на едните възвисява другите. В Църквата ние се намираме в духовно единство и един с друг, и с праведниците, живели преди нас и сега предстоящи пред престола Господен и със Самия Господ. И това велико и свято учение на Църквата Христова за единството и за почитането на светиите ни дава много твърда опора в нашия и всекидневен, и духовен живот.
Да вземем пример, обикновен, даже ето сегашният пост, който вече две седмици тече. Ние с вас започнахме този пост. Но нека си припомним, вече две седмици са минали, а така ли свято проведохме тези две седмици? Действително ли ние с вас през цялото това време се намирахме в духовно размишление за своите недостатъци, действително ли се стремяхме да изправим в своя живот това, което ни се налага да изправим? Действително ли ние с вас се въздържахме – сериозно въздържахме – и в храната, и в питието? Обуздавахме ли ние с вас своя език от празни разговори и осъждане? Внимавахме ли за своите мисли, за какво мислим, как мислим за хората? Стремяхме ли се ние с вас да вършим дела на милосърдие, да пробуждаме в себе си християнска любов? Нали ако сериозно така погледнем на себе си, то ще се окаже, че две седмици от поста са минали, а някакъв духовен плод ние така с вас и не сме придобили. И има от какво човек даже да падне в някакво униние и да си каже: „Нищо у мен не се получава. В нищо аз не се изправям. Опитвам се нещо да направя, а не излиза”. Да, действително, така би могло да мислим, ако всеки от нас поотделно би стоял пред Господа. Да, действително, би могло така помислим, ако нашият Господ не би бил такъв, какъвто е всъщност. Ако нашият Господ би ни дал задача и би казал: „Опитай само да не изпълниш този закон, който съм ти дал!” Но нашият Господ не е такъв. Той ни е създал по Свой образ и подобие, дал ни е богоподобна душа, която е призвана за вечността, призвана за блаженство и любов, за радост и щастие, Той Сам идва към нас, за да ни помогне да живеем в Неговата светлина.
Днес ние с вас чухме Светото Евангелие, което ни разкрива основата на застъпничеството за нас на Църквата и светиите, които много образно, с това евангелско повествование, показва какво значи за нас Църквата. Вие помните, току-що се чете Евангелието, там се говори за това как Иисус Христос проповядвал в Капернаум, в един дом, и там се събрал толкова народ, че било трудно да се влезе там, всички слушали Иисуса Христа. И в същия град имало човек парализиран, по-славянски „разслаблен”. И този човек донесли четирима други на носилка, не могли да влязат в дома, качили се на покрива, пробили покрива и с въже спуснали при нозете на Иисуса Христа този разслаблен. Иисус Христос, казано е в Евангелието, „ като видя вярата им”, – да обърнем внимание, да запомним тези думи – „като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете (Мк. 2:5).
Скъпи братя и сестри! Това евангелско събитие е образ на това, което става с нас в Църквата. Образ на това, защо за нас е така важно да бъдем в единство с Църквата. Понеже разслабленият – това сме ние с вас, разслаблени, парализирани, това е наша душата с вас разслаблена, душа, не умееща да се моли, не умееща да пости, не умееща да вярва, не умееща да се надява, не умееща да обича, – това е нашата с вас душа разслаблена, и нея, като на носилка, Църква, в лицето на своите светии, я носи. Ние с вас, нашите с вас души, са носени от Църквата Христова. Къде ни носи Църквата, към каква цел? Към Господа Иисуса Христа. Ето така, както тези хора положили труд: покачили се, пробили покрива, спуснали с въжета тази носилка, – така Църквата Христова се грижи да нас. Така светиите се молят за нас с вас, така ангелите Христови буквално ни носят към спасението, така Пречистата Дева Мария Богородица ни покрива със Своя покров. Не ни достигат сили да вървим към Христа, нашите духовни нозе не се движат, както у този разслаблен, а Светата Църква ни носи – буквално носи – към спасение. Ето колко ценно е застъпничеството на светиите. Ето защо е толкова важно да бъдем в единство с Църквата Христова. Ето защо е необходимо да се обръщаме към църковните молитви, ето защо е нужно да участваме в църковните Тайнства, защото това е нашият път към Христос. Сами не можем да вървим – светиите заради нас вървят, сами не умеем да се молим – ангелите за нас се молят, сами не можем да вършим добри дела – сонма от добри дела, сътворени от светиите за всички, зоват към небето за нашето с вас спасение.
„Като видя вярата им”. Чия вяра видял Иисус Христос? Вярата на Църквата Христова. Може би, всеки от нас поотделно има слаба вяра. Но заедно нашата вяра е силна. Заедно със всички светии, и ангелите, и Богородица нашата вяра е несъкрушима. Заедно с Църквата Христова нашата вяра е основа на нашето с вас спасение.
„Чедо, прощават ти се греховете” – казал Господ Иисус Христос на разслабления, виждайки вярата на донеслите в нозете Му този човек. И ние с вас прекарваме времето на Светия пост. Ние се опитваме да се въздържаме, да се молим, да вършим добри дела. С това самите ние показваме и говорим: „Господи! Ние сме с Църквата Христова! Ние се стремим да слушаме Твоя глас! Ние искаме да бъдем под Твоя благодатен покров!” Ето какво значат нашите постни усилия, ето какво значи нашия стремеж да ограничаваме себе си според заповедта църковна в храната и в други дела, думи, мисли, чувства и постъпки. И макар, може би, у всеки от нас това и не много добре се получава, може би, в нещо и ние не прекарваме достойно времето на поста, но ако ние се стремим към това, то ние сме в единство с Църквата, която извършва този велик постен подвиг. И сега ние се молим, та, виждайки вярата на Църквата, Господ на всеки от нас да каже тези думи, заради които ние и извършваме поста, заради които ние и в храма Божи сме дошли: „Чедо, прощават ни се греховете!” Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев