Четвъртата неделя от Великия пост Светата Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник като е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет. Църквата почита този свети отец като изключителен християнски подвижник на благочестието и забележителен духовен наставник и учител на истините на добродетелния живот. Тя чества винаги особено усърдно и тържествено паметта му в този неделен ден от Светата Четиридесетница, защото със своето подвижническо и учителско дело преподабният Йоан Лествичник се е превърнал в истински образец за следване от християните и достоен пример за подражание във времето на Великопостната духовна подготовка на вярващите по пътя на тяхното усъвършенстване в християнските добродетели.
Подвижнически живот и духовно-аскетично учение
Преподобният Йоан Синайски, известен повече като “Лествичник”, е бил игумен на прочутия Синайски манастир “Света Екатерина” през VII век. Той е автор на забележителната и много известна в Православния Изток, и в целия християнски свят, книга “Лествица” (или “Стълба към Небесния Рай”). Тази книга е изключително ценна в духовната традиция на Църквата, защото съдържа в обобщен и систематизиран вид богоозареното учение на Отците на пустинята за основните принципи на нравственото подвижничество и християнските добродетели. Книгата на св. Йоан Синайски е плод на неговия дългогодишен духовен опит като подвижник и игумен на монасите от Санайската пустиня и разкрива по един задълбочен и убедителен начин правилата за духовно усъвършенстване на християните и стъпалата на аскетичния иночески живот.
Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век. Той постъпил още твърде млад в монашеското братсво на планината Синай и прекарал няколко години под вещото ръководство на опитен духовен наставник, а след неговата земна кончина се усамотил в пустинята и прекарал в отшелничество близо 40 години. След това светият отец станал игумен на големия общежитиен Синайския манастир и, прославен като опитен учител и авторитетен духовен наставник, бил помолен да изложи писмено своето учение за духовния живот, за да послужи то като ръководство за нравственото подвижничество на монасите. Така се появила “Лествицата”, която до ден днешен остава ненадмината по своя авторитет духовна творба и истински шедьовър на християнската аскетическа традиция.
Учението за духовния живот, изложено от преподобния подвижник, е духовен плод на Синайската монашеска школа и представлява своеобразен връх на египетската аскетична традиция на християнско подвижничество и отшелническо монашество. Книгата “Лествица“ поради това е изключително авторитетна и приемана като духовен бисер на православното предание на вярата, добре позната и четена, преписвана и разпространявана особено активно в монашеските среди и манастирски центрове на Православния изток и в славянския свят.
Изкачване по духовната стълба на добродетелите
В книгата на св. Йоан Лествичник аскетичният живот на монасите и нравственото усъвършенстване на всеки християнин са представени като постепенно духовно израстване в християнските добродетели на покаянието, вярата, смирението, надеждата, търпението и любовта, които се намират в основата на духовната стълбица (лествица) водеща към Божието съвършенство и придобиването на спасението. В нея се съдържа подробно описание на духовния живот на християнския подвижник, представен под формата на 30 духовни стъпала според броя на Христовите години преди Спасителя да излезе открито на проповед и обществено служение. Това разпределение на стъпалата, или степените на духовния живот, съответства на християнското учение за следването на Иисус Христос като път за придобиване на нравствено съвършенство от вярващите. Броят на тези стъпала, от своя страна, се основава на известните думи на апостол Павел за степените на духовно израстване и “достигане до пълната възраст на Христовото съвършенство”.
И така духовният живот на християнските подвижници в “Лествицата” е представен като постоянно израстване и стъпаловидно изкачване към небесния живот с Бога до достигане на духовно-нравственото съвършенство, чистота и безстрастие в съвършения съюз на вярата, надеждата и любовта. При това възрастване в личния подвиг и изкачване по стъпълата на съвършенството подвижникът се освобождава от греховните страсти и надмогва духовните недъзи като придобива на тяхното място съответната противоположна на тях добродетел. Така човешката душа от обиталище на греха и пороците, чрез покаянието и постоянството в духовния живот и молитвата, постепенно става изпълнена с добродетели и се уподобява на Бога.
За очистване от порочните страсти чрез покаянието, и за утвърждаване в съответната християнска добродетел, стъпалата на духовния живот са подредени възходящо, а тяхното изкачване води до по-пълно приближаване до Бога и усъвършенстване в благодатната християнска любов. При това възхождане, според св. Йоан Лествичник, човешките усилия се съчетават с действието на Божията благодат и така Сам “Бог е художникът на добродетелните души”. Според него ние само начеваме духовния подвиг, а Бог го увенчва с успехи и духовни дарби. От нас се изисква да положим усилие, да проявяваме усърдие и постоянство в духовната борба със страстите и да се придържаме към постоянния молитвен подвиг за придобиване на Божията благодат. А дарът на покайните сълзи, според светия отец, е един от белезите на това успешно подвижничество по този духовен път и благодатен плод на очистването на душата от страстите. Духовният път на християнина в добродетелите е разкрит в “Лествица”-та от св. Йоан Синайски като непрестанно напредване в добродетелите чрез покаяние, постоянна молитва, борба с порочните страсти и мъжествено изкачване по духовната стълбица на християнското съвършенство. Това е труден и стръмен път на спасението, който започва с любовта към Бога и се увенчава в съвършения благодатен съюз на вярата, надеждата и любовта. За очистване на душата от порочните страсти и утвърждаване в съответната християнска добродетел стъпалата на духовния живот са подредени възходящо в точно определен ред, а тяхното изкачване води до постепенно приближаване до Бога и усъвършенстване в християнска любов.
Синайската духовна школа и православната традиция
В своето аскетическо учение св. Йоан Лествичник се придържа към утвърдената в Православното учение класификация на страстите и добродетелите, която е разработена от духовната традиция на Египетското монашество. Според учениците на св. Антоний Велики и св. Макарий Египетски греховните страсти са вътрешно свързани помежду си и стъпаловидно подредени като взаимно се предполагат и увличат грешника в бездната на греха и духовната гибел. Те подтикват невнимателните към плътското наслаждение и чувствените наслади и оплитат човека с различните похоти на сластолюбието, сребролюбието, завистта, гордостта и измамното самомнение. Тези греховни страсти се преодоляват чрез самопознание, смирение, вътрешно внимание, трезвост, духовна борба, постоянна молитва, пост и покаяние. А добродетелите се придобиват от подвижника чрез постоянство и упражняване в доброто, смиреномъдрие, следване на Христовия пример, спазване на установения от Църквата ред и привличане на Божията благодат. Тук е важно да се каже, че светият отец е изложил своето учение не абстракто-теоретично, като описание на някаква отвлечена система на добродетелите и пороците, а е предал своето поучение като плод на личен духовен опит и резултат от аскетичната борба. Движението към Бога и възрастването в добродетелите като път към богоуподобяването, според учението на Църквата и светоотеческата аскетическа традиция, се постига в съвършената любовта към Бога и ближните, а любовта се основава върху вярата, смирението, покаянието, усърдието, борбата с порочните страсти, твърдата надежда и упование в Бога, които се разглеждат като необходими стъпала, предшестващи съвършената любов, до която християнският подвижник в благочестието трябва да се изкачва последователно.
Основата на духовната стълбица към небесния живот е трезвото и реалистично отношение към себе си и собствените нравствени сили и слабости. Напредването в добродетелите се изгражда върху твърдостта на християнската вяра, покоянието, смиреномъдрието, упованието на Бога, вътрешната молитва и любовта към ближните. Нравственото усъвършенстване и напредването в християнските добродетели е едно истинско изкачване на духовната стълба към небето с помоща на Божията благодат и молитвата. Това е едно тайнствено навлизане в мистичната благодатна реалност на Божието царство, което се постига чрез усърдие и постоянство по трудния и стръмен път на борбата с греха, покаянието, духовно просвещение и мистично единение с Бога. По този път ако загуби своето смирение и вътрешно внимание, ако загърби покаянието и духовната трезвост на ума или ако не се уповава на Божията благодат, християнинът може да падне от духовната Лествица на добродетелите независимо на кое стъпало се намира в своето подвижничество. Ето защо духовното израстване и постепенното напредване на християнина в добродетелите се разкриват от светия отец в “Лествица”-та като непрестанно напредване в покаянието и смиреномъдрието, зависещо от постоянната молитва и борбата с порочните страсти, водещо до придобиване на покаен дух и вътрешен покой, които са дело на Божията благодат, съдействаща на усърдното изкачване по духовната стълбица на християнското съвършенство.
Следва да отбележим в заключение, че учението за нравствения живот и духовното подвижничество, което се съдържа в “Лествицата”, е един от основните извори на Православната исихастка духовност, а самият св. Йоан Лествичник – един от най-големите учители на пътя на постоянната Иисусова молитва. Това исихастко учение е свързано с духовното уединение, покайното самопознание и вътрешната трезвост, борбата за очистване на сърцето и непрестанното общение с Бога в мистичното съзерцание на Неговата нетварна благодатна светлина. Ето защо в Православната църква “Лествицата” на св. Йоан Синайски става един от основните извори на християнското учение за духовния живот и важно ръководство от правила за монашеската аскеза. Тя придобива широка известност и разпространение в целия християнски свят както на Изток, така и на Запад, и векове наред остава като първостепенно ръководство за духовния живот на монасите. Това е така, защото учението на “Лествицата” съдържа богатия духовен опит на отците от Синайската пустиня и е скъпоценен плод на практическото подвижничество в невидимата духовна борба с поднебесните сили на злобата.
Духовното наследство на св. Йоан Лествичник
Духовната опитност, която светият отец постигнал в своя отшелнически и съзерцателен живот, той споделил със смирение и скромност с вярващите християни чрез своята книга. Това духовно и учителско дело той сторил не за своя прослава, а за Божия слава, заради духовна полза и поучение на подвизаващите се в християнския нравствен живот. Ето защо светият отец е почитан по достойнство от Църквата като опитен учител на вярата и духовен наставник на нравственото съвършенство, който преподава верния и благословен път за очистване на душата от греха и за напредването към Бога в благодатта.
Духовната борба, която самият св. Йоан Лествичник е преминал мъжествено в своя подвижнически и монашески път, го извела до благодатните плодове на богоозарената мъдрост, мистичното познание на Бога и светостта, чрез които той разкрил духовното предание на Църквата и указал верния път за просвещаване на ума и изпълване на сърцето с Божията освещаваща благодат. Неговата книга „Лествица“ става през вековете верен ориентир за духовния живот и остава до днес едно скъпоценно достояние в духовната съкровищница на Църквата. Чрез нейните духовни напътствия мнозина християни напредват по пътя на спасението и достигат до духовните висоти на християнската любов по пътя към вечния живот с Бога.