В името на Отца и Сина и Светия Дух! Приветствам всички вас, всечестни отци, братя и сестри с празника Лазарова събота. С този съботен ден завършва Светата Четиридесетница и навлизаме в Страстната седмица – последната седмица преди Пасха. В този ден ние възпоменаваме възкресяването на праведния Лазар, приятеля на Бога, човека, който бил близък до Господа в Неговия земен живот, когото Господ обичал и за когото заплакал, щом узнал за неговата смърт. Това, разбира се, показва ценният смисъл на човешката дружба, на взаимоотношенията между хората. Но има още нещо важно, за което ние чухме днес в Евангелието. Когато учениците казват на Христос, че Неговият приятел Лазар, живеещ във Витания, е тежко болен, Господ отговаря: „Тая болест не е за умиране, а за слава Божия”.
Ние в своя живот достатъчно често се срещаме с болести, някой път хората боледуват в продължение на целия си живот. Болестите биват тежки и не много тежки, понякога даже неизлечими. Но тази болест в християнското разбиране трябва да бъде за слава Божия. Какво значи да имаш болест за слава Божия? Често, когато човек е сполетян от житейски скърби, в това число от болест, той си задава въпрос, който, навярно, не би трябвало да задава: „Защо Господ ми е изпратил това?”. Господ никога не изпраща на човека скърби и изпитания, които биха угнетили духа му, поробили волята му, биха го унищожили като личност. А всяка болест – това е следствие от греха, това е наше вътрешно духовно разрушение. Затова нима може Господ да изпраща на човека такова състояние, което не го съзижда, а го разрушава? Господ не изпраща това състояние, но допуска, щото човекът, имайки телесна язва, да се замисли за това, което става в неговия духовен живот, в резултат на който е това допущение Божие. Ето правилният начин на живот, християнският начин на мислене, който въздига в нашето сърце Светата Църква. Ние трябва да си зададем въпроса: „За какво ни са пратени скърбите?”. А и скърбите, и болестите ни се изпращат, за да преосмислим живота си, да го изменим в съответствие с Божиите заповеди. И щом ние, нарушавайки Божия Закон, го престъпваме самоволно, тогава самоволно си навличаме духовно и, като следствие на духовното, телесното разложение. Затова когато човек боледува, той трябва да се промени, преди всичко, духовно, чрез покаяние, чрез изповед, чрез причастяване със Светите Христови Тайни, чрез Тайнството Елеосвещение. Той трябва да преосмисли своя живот, да постави правилните акценти в него, да види къде греши в живота си и да изправи тази грешка. И тогава болестта, според словото Божие, което чухме днес в Евангелието, ще бъде за слава Божия, защото славата Божия ще се възцари в този човек, в него ще се намери място за Господа, ще се измени към по-добро живота му.
Още нещо много важно чухме днес в Евангелието. Господ казва на сестрите Марта и Мария при гроба на праведния Лазар, който от четири дни вече е умрял: „Имай само вяра и ще видиш славата Божия”. Трябва да осъзнаем греха си и да имаме вяра – ето това е, което помага на Божията сила да измени нашия живот, това е, което отваря вратата на нашето сърце за среща с Господа. Желанието да се измени и вярата в това изменение прави възможно възкресението на човека - не само физическо, но духовно, изменение, привеждащо го към вечния живот, отварящо вратата в Царството Божие, въвеждащо човека във вечния живот. Желание да се изменим, да преосмислим своя живот и да имаме вяра. С тези чувства ние навлизаме в дните на Страстната седмица, в продължение на които трябва да бъдем заедно с Църквата, да вървим след Христос в мълчание и със сълзи, съзнавайки тази цена, която Господ е дал за нашето спасение.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев