Ловчанският митрополит Гавриил ще води църковно-държавната делегация, която ще донесе у нас Благодатния огън от Йерусалим
София, 2 април /Димитрина Ветова, БТА/
Ловчанският митрополит Гавриил ще оглави през тази година църковно-държавната делегация, която ще донесе у нас Благодатния огън от Йерусалим. Това каза в интервю за БТА Александра Карамихалева - богослов и началник на отдела "Връзки с обществеността" при Светия синод на Българската православна църква /БПЦ/.
На 2 май по решение на Светия синод министър-председателят Бойко Борисов ще бъде удостоен със златния орден "Св. цар Борис - Покръстител" - първа степен, заради цялостното отношение на премиера към БПЦ и Светото православие - отношение на истински държавник, който има разбирането колко важна, определяща е вярата за устоите на едно общество и стабилитета на държавата, припомни Карамихлева.
Българската православна църква и държавата ще работят заедно по проекти в социалната сфера, за културния и религиозния туризъм, за съхраняване на духовните ценности сред българите в чужбина и ще противодействат на псевдорелигиозни структури, съобщи още Карамихалева.
Следва пълният текст на интервюто: Въпрос: Напоследък има особено оживление в отношенията между БПЦ и българската държава, както и осезаемо отваряне на Църквата към широката общественост. На какво се дължи всичко това?
Отговор: Десетилетия наред БПЦ насилствено и целенасочено е изтиквана встрани, от каквито и да е обществени изяви. Със закона за вероизповеданията от 1949 г. държавата забранява на Църквата всякаква просветна или социална дейност извън стените на храма, забранява ѝ възпитанието на подрастващите, закрива съществуващите дотогава църковни старопиталища, сиропиталища, болници, детски лагери, а сградите са отнети. Активността от страна на отделни свещенослужители в областта на просветата и благотворителността е преследвана и наказвана. С годините се губи опитът, забравя се как е било, как се прави това. А когато настъпиха демократичните промени и от Църквата се очакваше да се върне към своята обществена мисия, на нея ѝ беше нанесен нов тежък удар - разколът, раните от който още не могат да бъдат напълно заличени. Въпреки това, от 1989 г. насам, без много шум, по епархии и енории бяха открити просветни и социални центрове, социални кухни, бяха организирани детски лагери, полагат се грижи за възрастни хора, социално слаби и самотни, хора страдащи от различни зависимости. БПЦ тихо, малко плахо се върна към общественото си служение. Това тя прави със свои сили и с помощта на милосърдни хора, членове на Църквата.
Новото, което се случва напоследък е, че БПЦ и българската държава започват да се осъзнават и възприемат като равноправни и равносубектни партньори и сътрудници в редица области, осъзнавайки, че така, взаимодействайки си, допълвайки се взаимно, техните усилия ще са по-резултатни. Откриването на отдел при синодалната канцелария, чиято грижа и задължение е подпомагането на контактите на БПЦ с държавата и широката общественост е израз именно на това разбиране на Негово светейшество патриарх Неофит и на Светия синод на БПЦ за важността на общественото служение на Църквата.
През последните две години социологическите проучвания на общественото мнение неизменно показват възстановеното доверие към БПЦ сред българските граждани, следователно избраният път по отношение на обществото е правилният. Държавата може, както да даде възможност и дори да подпомага Църквата да изпълнява своята мисия, така и да ѝ пречи, и дори да я подложи на открито гонение. Слава Богу, днес ние се радваме на светска власт, която по никакъв начин не ограничава БПЦ да осъществява своята мисия и все повече политици разбират колко важна, определяща е вярата за светогледа на хората, за тяхната мотивация, приоритети, ценностна система и за отношението им към техните професионални, обществени, граждански, лични ангажименти, цели и начин на живот.
Въпрос: Кои са сферите, в които Църквата може да си взаимодейства със светската власт?
Отговор: Доколкото православните християни, вярващите хора, са и граждани на тази държава и неотделима част от нашето общество, то Църквата и Държавата са много тясно свързани и именно грижата за човека следва да е най-важната сфера на взаимодействие между Църквата и светската власт. Грижата за нравствеността, грижата за съхраняването на традиционните ценности и културното ни наследство, мирът справедливостта и съгласието в обществото са обща грижа на духовната и светската власт в една държава. Грижата за социално слабите, лишените от свобода, страдащите от различни зависимости, болните - също. Българската държава и основните вероизповедания в страната могат и трябва по-активно да си съработничат и в духовното, нравствено, културно и патриотично образование и възпитание на подрастващото поколение.
Ето защо в началото на настоящата година се състоя официална среща между патриарх Неофит и министър-председателя Бойко Борисов, на която беше договорено принципно сътрудничество на основата на взаимно уважение и равноправно партньорство между БПЦ и българската държава и бяха набелязани областите, в които Църквата и Държавата могат още по-активно, осъзнато и целенасочено да си взаимодействат - всяка в своето поле на действие, със своите методи и средства. Последваха поредица от срещи с ресорни министри и браншови организации за набелязване на конкретни проблеми и области на сътрудничество. БПЦ и българската държава установяват сътрудничество в областта на туризма и в частност на религиозния туризъм - предстои сключване на споразумение за сътрудничество между Министерството на туризма и БПЦ. Грижата за храмовете и манастирите - паметници на културата, също трябва да е обща грижа на вероизповеданията и държавата.
Предстои среща с министъра на културата, както и с министъра на труда и социалната политика. Активизира се съвместната работа със социалното министерство, с което вече има сключено споразумение и се реализират съвместни социални програми. Десетки са храмовете по малките населени места, възстановени по европейски програми, търсят се възможности и за финансиране на поддръжката на градски храмове и на емблематични сгради, собственост на БПЦ. Повече би могло да се направи и за българите зад граница, ако Министерството на външните работи и задграничните епархии на БПЦ обединят и координират своите усилия и взаимно се подпомагат в осъществяването на мисията си. Заедно с правоохранителните учреждения БПЦ може да продължи грижата по духовно-нравственото превъзпитание и социална рехабилитация на лицата, лишени от свобода. Може да се сътрудничи в противодействието на псевдорелигиозни структури, които представляват опасност за личността и обществото, в миротворството на национално и международно ниво. Църквата, с нейните ресурси - най-вече човешки, от вярващи хора с будна съвест и с християнска любов към ближния, с нейните над 4 000 поделения разпръснати и по най-закътаните части на страната, с нейния сграден фонд, многовековен опит и авторитет, може наистина да помогне много на държавата в грижата за най-нуждаещите се и за благоденствието на нашия народ. Вярвам в това.
Именно в стремежа да служат на хората се заключава сферата на взаимодействие между Църквата и държавата. Колкото по-активно е това взаимодействие, толкова по-добре, толкова по-пълноценно в духовно-нравствено, интелектуално, културно и социално отношение ще живеем, толкова по-здраво ще бъде нашето общество. И тук говорим за сътрудничество при съблюдаване на принципа на невмешателство в делата на едната или другата страна.
Въпрос: Каква е формулата за взаимодействие между БПЦ и държавата, без да се нарушава тяхната автономност?
Отговор: Църквата е отделена от държавата, но не може да се отдели от обществото и да абдикира от отговорността за духовното състояние на народа. А вършейки общественото си служение, тя неминуемо влиза в съприкосновение с управляващите, с обществени и граждански организации и разбира се, с медиите. Каква е формулата за добро взаимодействие? Според мен - равноправно сътрудничество при взаимно уважение и зачитане, ясно разбиране за това какви са ролята, задачите и целите на Църквата, какви са ролята, задачите и целите на държавата, както и на обществените организации и медиите, какво е общото между тях и в какво могат да се допълват и подпомагат взаимно в своето служение.
Това че Църквата е отделена от държавата не означава, че държавата не бива да си сътрудничи с БПЦ в разрешаването на проблемите в обществото, като се ползва от нейния многовековен опит и възможности, защото държавността не се изчерпва само с външното - територията, законите, данъците, тя е преди всичко в духовното единство между хората, в солидарността на нейните граждани, обединени от общи непреходни ценности, приоритети, цели и идеи. А Църквата е носител именно на такива непреходни ценности.
Светският характер на държавата не означава изтласкване на религиите от всички сфери на живота. Държавата, оставайки си светска, може да си сътрудничи с Църквата и с другите вероизповедания в страната. Обществото само ще спечели от това конструктивно сътрудничество. Но при това държавата не бива да преминава границите на своите компетенции и да се меси във вероучението, богослужението и управлението на Църквата. Църквата, от своя страна, не бива да се меси в управлението и политиката на държавата. Мисля, че това взаимно зачитане и ненавлизане в чуждата "територия" е най-добрата основа за сътрудничество, за отношения на партньорство.
Въпрос: Наскоро Светият синод взе решение да награди премиера Бойко Борисов със златния орден "Св. цар Борис - Покръстител" - първа степен. Какви са мотивите за връчването на тази висока награда на БПЦ на българския министър-председател?
Отговор: Мотивите? Цялостното отношение на премиера към БПЦ и Светото православие, отношение на истински държавник, който има разбирането колко важна, определяща е вярата за устоите на едно общество и стабилитета на държавата. Не бива да пропускаме и неговите заслуги за преодоляването на разкола - при възвръщането на храмовете на каноничната БПЦ през 2004 г., в качеството му на главен секретар на МВР, и през 2010 г., когато правителството под негово ръководство и активно участие съдейства за окончателното разрешаване на спора между БПЦ и отцепниците, като подкрепи каноничната БПЦ след несправедливото решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Инициативата Велики петък да стане неработен ден беше на премиера Бойко Борисов, за да могат православните християни в страната да се подготвят за светлото Възкресение Христово. И не на последно място, защото, като държавник и политик - лидер на партия, г-н Бойко Борисов подпомага с милиони левове изграждането, ремонтите и поддръжката на десетки храмове и манастири на БПЦ.
Въпрос: Наближава Възкресение Христово - Великден, Светият синод определи ли вече кои митрополити и духовници ще са в църковно-държавната делегация, която ще донесе у нас Благодатния огън от Йерусалим?
Отговор: Делегацията тази година ще оглави Ловчанският митрополит Гавриил. В нея ще са също трима свещенослужители и трима държавни служители. През тази година Благодатният огън отново ще бъде донесен с правителствения самолет, не без добрата воля и съдействие на министър-председателя.
Димитрина Ветова, БТА
---------------
*Богослов, началник на отдела "Връзки с обществеността" при Светия синод на Българската православна църква /БПЦ/.