„Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лк. 23:42).
Когато стоиш пред този свещен гроб, когато съзерцаваш тези зеещи рани, този кротък Божествен лик, покрит със смъртна бледност, това Божествено чело, увенчано с бодливи тръни, тогава сърцето възкликва: „Господи! Кой така Те израни, измъчи? Какви злодеи така са изтерзали Твоето пречисто тяло?”
И се чува в дълбините на грешната съвест страшният отговор: „Ти и подобни на тебе грешници! Това е дело на вашите ръце: Той бе изпоранен за вашите грехове и мъчен за вашите беззакония!..” (Ис. 53:5).
Да, братя мои! Всички неразкаяни грешници, всички отпадащи от православната вяра, от едната спасяваща Църква Христова, всички еретици, разколници, празномъдри лъжеучители, смущаващи душите на невежите, глумящи се над истините на вярата, всички отдаващи душата и сърцето си на тежки смъртни грехове и не помислящи за покаяние – всички те отново разпъват Сина Божи, отново пробождат Неговото пречисто ребро с копие, Неговите пречисти ръце - с остри железни гвоздеи! Така говори словото Божие, така учат светите апостоли, така учи Светата Майка наша Църквата - Невеста Христова възлюблена!
Но не само неразкаялите се грешници разпъват Господа със своите грехове. Господ пролял Своята пречиста кръв и за нашите грехове. Всеки нов грях, извършван от нас, е нов гвоздей в Неговите светейши длани, нов удар на копието в Неговото пречисто ребро. Когато ти осъждаш своя ближен, когато издевателстваш над него, ти осъждаш Христос заедно с книжниците и фарисеите, ти издевателстваш над своя Спасител заедно с техните зли прислужници! Когато ти оскърбяваш събрата си, хулиш неговото име, ти удряш по бузата своя Господ заедно с един от слугите на първосвещеника Анна, ти Му нанасяш удар заедно с грубите римски воини! Когато злорадстваш при нещастието на ближния, ти издевателстваш над разпнатия Господ заедно с разбойника, разпънат отляво Него! Когато обиждаш невинен, притесняваш безпомощни, сираци или вдовици, отнемаш от тях полагащото им се, тогава ти разкъсваш одеждите на Христа заедно с тези, които Го разпъват! Когато ти се гордееш, превъзнасяш се пред другите със своите мними достойнства, способности, таланти, тогава ти увенчаваш с остри, бодливи тръни смирената глава на твоя Спасител, за Когото няма нищо по-драгоценно от кротостта и смирението и няма нищо по-оскърбително от гордостта и превъзнасянето. Помни, ти, който се именуващ християнин, т. е. ученик Христов, какво ще ти каже Той на Страшния Свой Съд пред лицето на всички Свои ангели и всички светии: „Всичко, което ти си сторил или не си сторил на един от тези Мои малки братя, си го сторил или не си го сторил на Мен!” (вж. Мат. 25:40, 45).
Колкото и да ти се струва малък и, затова сякаш извинителен, грехът, той вече е оскърбление на Божие величие, нарушение на най-святата Божия заповед, тъмно петно на твоята съвест, и ти сам с нищо не можеш да го загладиш. Всяка минута от нашия живот е дар Божи, затова всяка минута, прекарана празно, всяка празна дума, е вече нов и нов грях, ново и ново оскърбление на Господа, Подателя на живота. Не мисли, брат, че може похарченото за грехове, загубеното за доброто време с нещо да се запълни, да се възнагради: веднъж загубено, то е станало вече неиздължим дълг пред съда на Божията правда, и само кръстните заслуги на Господа нашего Иисуса Христа могат да изгладят греха и да покрият нашата неправда пред съда на вечната правда на правосъдния Бог.
Ето защо тук, при този гроб Христов, сега, в този велик ден на нашето изкупление и спасение, ние най-вече трябва да се каем, да оплакваме своите грехове, умолявайки Божествения Страдалец, да не си спомня Той греховете и беззаконията ни в деня на Своя праведен Страшен Съд, да ги покрие, да ги умие със Своята безценна Кръв, да ни даде сили да се подвизаваме в борбата с греха даже до проливане, ако това е потребно, на кръв, да ни даде твърдост да Му състрадаваме, да се съразпънем с Него, да бъдем съпричастни на Неговите спасителни страдания...
Възможно ли е това, ще кажете вие. Ние сме така слаби, така немощни... Не само е възможно, братя, но и трябва. За това и се възлага на нас кръст при светото кръщение, та да помним за обета за съразпятие с Христос, или, както се изразява апостолът Христов, за нашето участие в Неговите страдания, за възпълване на Неговите страдания в нашата плът... Всички ние сме Неговото тяло, плът от плътта Му, кост от костите Му, защото всички ние се причастяваме с тялото и кръвта Му в божественото тайнство, защото ако страда главата, с нея следва да страдат и всички членове, цялото тяло. Нашата Глава е Христос разпнат на кръста, да се съразпънем и ние с Него в борба с греха, със смирено понасяне на всичко скръбно, с благодушно носене от всеки на своя кръст, възложен от Христос и на нас. Независимо дали това е кръст на болести телесни или страдания душевни, независимо дали е кръст външен от хорската неправда, кръст от обиди, хули, всякакви несправедливости и лишения, както е било с древния велик страдалец Иов, както е било с всички страдалци за името Христово - мъчениците, или пък кръст вътрешен, кръст на безотрадна тъга, кръст на тежка борба със своите вътрешни врагове - страстите, постоянно воюващи с душата, да приемем всичко като от Божията ръка, с благодарна смирена преданост на святата воля на нашия Господ, съзнавайки, че Той по-добре от нас знае на кого какъв кръст да възложи, и никога не ще възложи на нас кръст за нас непосилен. В това е самата същност на живота на християнина на земята, в този подвиг е спасението, завещано ни от Христос. Християнинът е винаги кръстоносец.”Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” - казва Сам Той, Основоположникът на нашето спасение! (Мат. 16:24. Мк. 8:34. Лк. 9:23). „Да се отрече от себе си”, да отсече своята воля, да предаде себе си на волята Божия, да изпълнява във всичко само тази свята воля. „Да вземе кръста си”: да бъде винаги готов за всякакви скърби, каквито допусне Господ заради неговото спасение! Да „ме последва”: нека да върви по Моите стъпки, нека да живее по Моите свети заповеди! „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми” (Ин. 14:23). Прискръбен е пътят, тесни са вратата, но затова пък сладък е раят и вечният живот с Христос! „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:12). И не само на Небесата - във вечния живот, но още и сега, на земята, Христос, нашият Спасител, с неизказана радост весели сърцата на вървящите след Него по кръстния път и съразпъващи се с Него, утешава ги с такива утешения, каквито светът не знае и не може да знае, - с утешения, заради които истинските последователи на Христа са готови на всякакви скърби, на всякакви мъки за своя възлюблен Господ, защото те знаят закона, по който според степента на умножаване на скърбите се умножават и тайнствените утешения на Духа Божи в техния вътрешен духовен живот. Такова утешение преживял благоразумният разбойник, съразпънат с Господа, когато чул от Него: „ Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лк. 23:43).
Вие ще попитате: как да достигнем това? Как да се задържим на кръстния път и с какво да се укрепяваме в минути на вътрешна борба и малодушие?
Отговарям: укрепявайте се с възпоменание на Христовите страдания. Когато идва изкушение, огради се с кръстно знамение, християнино, и спомни какво струва твоя грях на Христа Спасителя. Помни, че ако съгрешиш, ако не устоиш против изкушението, тогава ще нанесеш нова рана на твоя Изкупител. Засрами се, ужаси се от такова деяние. Помоли Му се, на твоя милосърден Господ, на себе си самия, на своята немощ, призови Го в деня и часа на своята скръб, и Той ще чуе, непременно ще те чуе, и ще те измъкне от бедата на греха, и ще ти помогне със Своята всесилна благодат. По-често прибягвай към тайнството покаяние, по-често се съединявай с Господа в тайнството причастяване с Неговите тяло и кръв. Стой на стража на своето сърце и не допускай в него помисли, оскърбяващи Бога. Гони вън от себе си първата мисъл за греха, не се спирай на нея, не влизай в беседа с този враг на твоето спасение. Ако се прокрадне към теб изкусителен помисъл, не му позволявай да осквернява твоето сърце, гони го с молитвата Иисусова, жалвай се от него на твоя Спасител. Не се смущавай и тогава, когато грешният помисъл настойчиво ще пристъпва към тебе. Христос вижда, че ти не се съгласяваш с него, че го гониш, и, виждайки твоята любов към Себе Си, Сам ще го прогони от тебе, като лаещо псе. Вярвай, възлюблени брате, че колкото повече се бориш и с Божията помощ побеждаваш тези духовни амаликитяни, толкова повече ще се укрепяваш в заповедите Христови и толкова по-скоро ще намериш душевния мир в съвестта си. Кръстът постепенно ще се превръща за тебе в стълбица, която възвежда на Небето, в крила, с които накрая ще се издигнеш към обителите на Небесния Отец - там, „дето Христос седи отдясно на Бога” (Кол. 3:1)! Блажени вие, които носите своя кръст след Христос. Сега е вашият празник, сега Христос тайнствено изрича към вашите души: ”Днес ще бъдете с Мене в рая!” Господи Спасителю наш! Ти си възприел на Своите свети рамена всички наши кръстове и знаеш цялата им тежест. Ти си взел върху Себе Си всички наши грехове и си ги възнесъл на кръстното дърво! Ти, по-добре от нас самите, знаеш нашите немощи! Помогни и на нас да носим нашите кръстове докрай, както помогна на благоразумния разбойник. Не си спомняй беззаконията ни, спомни си за нас в Твоето Царство! Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев