Господ запалва своите светилници, не за да ги постави под похлупак, а за да горят и да посочват пътя към Христа. Всеки чин на святост гори с една и съща светлина, със светлината Христова, но гори по своему. Просветителите на славянските племена Кирил и Методий, Солунските братя, както ги нарича Църквата, първи посочили пътя на славянските, православни народи. И не просто указали пътя, но първи дали на славяните да пият от благодатната чаша на Светия Дух. Те разбрали, че да учат хората на Свещеното Писание, на молитва, богослужение, без писменост, е все едно да пишат с вили на вода. Затова, възприели неголемия опит на славянските племена, и опирайки се на гръцките и римските културни традиции, и с Божията помощ, те сътворили своята азбука.
Много скърби и трудове понесли Кирил и Методий, за да можем ние с вас да познаем Бога. Ние сме им задължени много за това, което се нарича култура. Трудно е да се оцени нейното значение, нали културата става част от нашата личност. Тя е разтворена във въздуха, който дишаме, без да го забелязваме. Но опитайте се да отнемете от човека въздуха…
Нашият Господ Иисус Христос – това е Бог Слово. Без словото нищо не може да съществува и, ако словото деградира, губи своето истинско значение, опростява се и личността на човека, който е носител на това слово. Личността става плътска, потребителска, уподобявайки се на животно, на безсловесна твар. Изменя се душата на целия народ.
Не трябва да се пренебрегва значението на словото, това разбрали светите Кирил и Методий, това разбирали светите отци. Погледнете как хората се изяснявали съвсем неотдавна. Огромно значение се придавало на писмото до навлизането в нашия живот на компютъра. Почеркът – това е огледалото на човешката душа. Психолозите по почерка могат много неща да разкажат за човека. Ако ние започнем да обръщаме внимание на своя почерк и да следим за него, повярвайте, изведнъж ще се появят изменения и в душата. Някой ще каже, какво значение има как ти пишеш? Но формата също има значение. Ако ние идваме в храма с кални, нечисти дрехи, ще ни е много неудобно. Понеже душата ни се стреми към пълна чистота, и външна и вътрешна. Свети Филарет Московски не могъл да търпи даже петънце на своята одежда. Преди всичко, това говори за неговата вътрешна взискателност към чистотата на своята душа. Ако ние обръщаме внимание на своята реч, почерк, разбира се, без да им отдаваме най-главно значение, но и без да пренебрегваме тези неща, тогава ще можем да съхраним и Духа. Понеже Духът твори формата. Културата започва с дреболии. От това, какво човек чете и гледа, как той пише, как изразява своите мисли.
Ако светите равноапостолни Кирил и Методий не бяха следили за формата, никога не биха могли да предадат Светия Дух на славянските народи. Те създали формата – азбуката, писмеността, за да се вмести там безграничната Божия Благодат. Разбира се, това било возможно само при помощта на Светия Дух, защото Духът си твори формата. Ние пазим този език и служим на него, защото той е като скъпоценен съсъд, съхраняващ в себе си съкровище
Има една много интересна притча. В едно село съхранявали благовонно, свето миро. Това миро се пазело в глинен съсъд, външно некрасив и с нищо незабележим. През определено време обикаляли с молитвословия около селото, носейки този съсъд. Веднъж един пришелец видял това действие и се учудил: „Защо носите съсъда? Разбийте го, за да не му въздавате чест, която подобава само на светиня”. Но хората справедливо отговорили, че разбивайки съсъда, те ще загубят и съкровището, което се пази в него. Същото може да се каже за нашия език, който пази в себе си съкровището на нашата култура. Започнем ли да го разрушаваме, ние ще загубим и това, заради което той се е създавал - своята култура, и вяра. Нека не става така, по молитвата на нашите небесни покровители. Нека им се молим, те и занапред да не ни изоставят, защото светите Кирил и Методий са първите застъпници на нашата култура, на нашия език. На тях слава, а на нашия Господ чест и поклонение во веки веков. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев