До вчера ние се приветствахме един друг с думите „Христос воскресе!”, а днес вече казваме: „Христос се възнесе!” Пътят на човек към Небето е тесен път (ср. Мат. 7: 14). И ние вървим по него не сами за себе си, ние вървим след Христос. И на този път ше има и предателство, и страдания, и Голгота, и Възнесение.
Възнесението за нас – това е надежда, че всичко, което става в този свят, това не е цел. Ние не можем на земята да си поставим някаква крайна цел, защото ние сме създадени не за смърт, а за вечен живот. Всеки от нас е преживял момент, когато изведнъж нещо се е променяло отвътре, когато от съприкосновението с Бога целият свят е ставал друг. И ние вече сме разбрали, че всички наши проблеми, всички наши недоумения, всички наши дела нямат цена и не са толкова важни за нас, за да отдаваме целия си живот на това да строим, търсим, копаем, в крайна сметка, за себе си гроб.
Ние трябва да мислим за Небето. Трудно е да откъснем своя взор, своите мисли, своето сърце от това, което виждаме, с което живеем днес, защото ни е необходима и паница супа, и дреха, и много неща още. Но без Небето ние ще умрем. Нужно ни е Царството Небесно, което прави човека свободен, поставя всичко на местата му. Светът не трябва да държи човека в робство на земните, човешките, временните грижи, защото всичко това рано или късно ще се обезцени.
Всеки от нас все пак трябва да премине по пътя на Възнесението, когато душата започне да излиза от тялото. Тя трябва да излети, преодоляла притеглянето на земята, която държи всичко в своята орбита. Душата трябва да се освободи за вечността. Но това става не случайно, не поради късмет, а тогава, когато човек в своя живот се бори със смъртта, със своята привързаност към земята, със своите страсти, със своите немощи, когато човек намира смисълът на живота не в човешките отношения, а в Бога. Ние казваме: Да бъде твоята воля, Господи. А волята Божия е в това всеки човек да победи смъртта, всеки човек да се почувства безсмъртен, та още в този живот човек да има Дух Божий, който ние очакваме и който слиза на апостолите в петдесетия ден. Това е рождения ден на Църквата. В този ден ще има голяма служба, когато се четат коленопреклонните молитви. И с тях завършва цветният Триод, т. е. празничните богослужения и вече ще започнат делничните дни.
За нас е много важно ние да възприемаме това, което става в Църквата, тези стихири, които се четат, които звучат в храма, да бъдат не просто красиви звуци, а да разбираме техния смисъл. Църквата винаги ни говори, винаги напомня: Горе имейте сердца, издигнете своите сърца, не затъвайте в блатото, в света, където човек все повече и повече се потапя – той вече не може да бъде свободен, защото той зависи от хората, от мненията, от парите, длъжностите и забравя, че той трябва да зависи само от Бога. Бог е Царят, след Него трябва да вървим по тесния път в Царството Небесно. Господ да помага и да пази всички.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев