В първата неделя след празника Петдесетница Църквата възпоменава всички светии. Светиите са плод и украшение на Църквата Христова, свидетелство за спасителното действие на Светия Дух в хората.
Евангелието за този ден ни напомня наставлението на Господа към Неговите ученици, казано от Него в Галилея веднага след призоваването на апостолите на проповед. „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен”. И по-нататък Христос съобщава на учениците евангелската максима: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:32, 37). Какво значат тези думи? Какъв е смисълът на нашето пребиваване в Църквата?
Разбира се, Господ не отменя петата заповед от Декалога за почитането на родителите. Любовта към семейството и родителите е производна на нашата любов към Бога и величина обратно пропорционална на нашия егоизъм. Свети Йоан Златоуст, отговаряйки на упреците в „жестокостта” на тази заповед на Христа, обръща внимание на истинския обект на неделимата любов на човека – неговото собствено „аз”. Той казва: „И какво мислиш ти за родителите, за братята, за сестрите и жената? За всекиго няма нищо по-близко от душата му (т. е. личния живот); но ако не възненавидиш и нея, тогава ще постъпиш съвсем не така, като обичащ”.
Нека видим каква е психологията на съвременния обичащ човек. Даже младите съпрузи определят своята любов към „втората половинка” като нещо приятно и нужно най-вече за тях самите: „На мен ми е добре с тебе”. Именно комфортът и отдаването на страстите често стават мерило за семейните отношения, а не благочестието. Децата пък ценят родителите за подаръците, за възможността да погледат телевизор, за играят на игри и да седят в интернет. А родителите с подаръци и отстъпки се откупват от своите деца и се отстраняват от участие в техния живот и възпитание.
Къде в живота на такива хора е Бог? Нали човек трябва да се стреми към Бога не само в дните на Великия пост и по време на молитвата, но постоянно трябва да помним за Него, за това, че целта на живота е придобиването на Светия Дух.
Ние се раждаме и умираме в самота, но можем да живеем истински само преодолявайки собствения егоизъм. Обаче в ежедневния живот ние извършваме множество постъпки, далечни от истинската любов. Най-често обект на любов за нас са собствените ни страсти. Колко семейни кавги и неуредици произлизат от раздутото човешко „его”! Най-незначителната постъпка или дума от страна на ближния, даже любимия човек, които не ни се харесват, могат да предизвикат в нас агресия. Кавгите, скандалите в семействата стават обичайно явление в съвременния живот. Това се отнася не само до възрастните – вече и децата изискват всичко да бъде така, както иска тяхното „аз”.
Как да се научим да се борим със страстите? Само с молитва, както е заповядал и Спасителят. Ако помисълът ни склонява към грях, да му противостоим с простата сърдечна въздишка: „Господи, помилуй” и Господ ще ни укрепи със Своя Дух: „Ще отворя устата си и те ще се изпълнят с Духа...” – пее се в църковното песнопение.
Църквата е свята и нейните членове трябва да живеят в святост. Ние сме призвани към светостта на Спасителя в Кръщението и трябва да бъдем храмове на Светия Дух, както говори за това апостол Павел. Само постоянният стремеж към живот по евангелските заповеди ще ни направи не мними, а действителни членове на Църквата Христова, Неговите последователи и наследници на блажения живот в Царството Небесно. Препъвайки се и даже падайки по този път, ние трябва крепко да се държим за спасителната риза Христова, всеки път изправяйки се с покаяние.
Да ни сподоби Господ да се изпълним с Духа Божи, Чиито плодове са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22–23), защото това е нашата истинска награда, не подложена на тление и смърт, идваща с нас във Вечния Живот.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев