„Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?” (Мат. 6: 22-23)
За какво става дума тук? Става дума, разбира се, за душата. Човек е съгрешил пред Бога, неговата природа се е повредила, и резултат на повредата възникнало такова „заболяване”: душевният, духовният и телесният живот на човека влезли в противоречие. И това противоречие се отразява на всичко, най-вече – на ума. Понеже човек, за съжаление, живее и действа така, сякаш няма ум.
Ако попитате, например, за какво човек повече ще се безпокои – за състоянието на шкафа за книги или за салфетката, която използва на обяд? Ще ни кажат, разбира се, за шкафа – вещ по-скъпа, не еднократна, купува се за няколко години, а понякога и за цял живот. А има такива шкафове, които се предават в семействата от поколение на поколение и могат да служат по 500 години, а после ги излагат в музей или ги продават на аукцион за много пари. А какво е салфетката? Изтриеш си устата и я хвърляш. Ако е така, тогава защо човек за душата, която е вечна, се грижи по-малко, отколкото за тялото, което, първо, през цялото време боледува, а второ, след няколко десетки години въобще умира? Тялото живее много по-малко, отколкото шкафа. Странно.
Господ ни предлага да се замислим над това – „И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?” (Мат. 6:23) Ако душата, която се намира в твоето тяло е тъмна, то какъв е смисълът въобще в твоя живот, в твоето битие, ако твоята душа е тъмна?
По-нататък Господ казва: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24)
Под мамона се подразбира въобще всякакво материално благополучие. Ако човек усърдно се грижи само за материалното, тогава той забравя Бога. Ако той забравя Бога, тогава целият му живот се превръща в грижа за обедните салфетки. Безсмислено нещо. Затова и Господ ни предлага да се замислим. Господ, когато дошъл на земята, казвал: покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 3:2). От това време, две хиляди години по-късно, Царството Небесно така е приближено до нас, както и тогава. Ние живеем за първи път, затова Царството Небесно е така близо до нас, както и във времето на тези хора, които идвали на Иордан при Йоан Предтеча. От този момент всичко се е изменило.
Изповедта показва, че човек не разбира за какво трябва да се кае. За какво трябва да се покаем? Да се покаеш – това значи да измениш своя живот. В какво той трябва да бъде изменен? Ако ние сега повече се грижим за материалното, тогава трябва да се изменим така, че да се грижим повече за духовното. Всички имаме свои грижи и проблеми привързани към земното: аз боледувам, мама боледува, децата боледуват, уволнили са ни от работа – ето това е трагедия. А това, че в душата е тъмнина – за това трагедия няма, това е нещо спокойно и обичайно.
Това, че ни чака преизподнята, никого не тревожи. Това, че ние не само не достигаме Царството Небесно, а и не знаем какво представлява, не мислим за него, не се стремим към него, това не ни вълнува. Затова за какво трябва да се покаем? Не за това, че презПетровия пост сме изяли парче сирене. Дали ще изядеш парче сирене или не – това няма да те приближи към Царството Небесно и няма да те отдалечи от него. А ето, ако ти се безпокоиш повече за това как да се устроиш в живота, отколкото за устрояването на Царството Небесно в твоята душа, ето това е предмет за покаяние. Понеже покаянието – това не е изменение на нещо отделно. Покаянието – това е изменение на цялата насоченост на твоя собствен живот.
Това дело, разбира се, е трудно. Защо? Ние не сме свикнали да мислим за духовното, а материалното – то е наоколо. И нашето сърце е много привързано към материалното. И затова за всички нас ще бъде доста трудно да умираме. Нали всичко, към което е привързана нашата душа, ще се наложи да оставим тук. За какво е цялата ни грижа? „А ето моите деца, а ето моите внуци”. А ето ти утре ще умреш – и какво ще стане с твоите деца, с твоите внуци? Та те няма да си спомнят за тебе след пет години. А защо? Понеже ти си привързан към земята. А трябва да бъдем привързани към Бога. Затова и Господ казва: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37). Затова всеки от нас рие за себе си много дълбока, страшна яма в течение на целия си живот, считайки, че той е много прав. Нека видим как всеки от нас ще се чувства на следващия ден след като умре. Но, за съжаление, ще бъде късно, макар и нещо, да изправим или да се каем. Ето сега още не е късно. Даже ако си на 90 години – още не е късно, докато си тук, на земята. Късно е в този случай, ако си заболял от болестта на Алцхаймер, и ти просто дума не разбираш, ето тогава е късно. А ако имаш още разум – още съвсем не е късно.
По-нататък Господ казва: „Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни” (Мат. 6:25-26). Те нямат ни пенсии, ни социални осигуровки, нямат никакви привилегии, а всички те се хранят.
„Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!” (Мат. 6:27-30) Действително, за направа на най-тържествени дрехи ние използваме най-добрите тъкани, стараем се да ги украсим с растителни орнаменти. Но нима някакъв растителен орнамент ще се сравни с истинско цветче? Всички наши напъни с нашето изкуство не могат да се сравнят с тези пейзажи, които е устроил Господ. Но нима човешко творение ще се сравнява с Божиите творения?
И ето Господ ни привежда такъв образ: полските лилии, толкова просто цвете, но и сам цар Соломон не може да се сравни по красотата на своята одежда с тези простички произведения Божии. Господ казва: „Не се грижете”. Защо? Защото „вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това” (Мат. 6:31-32). А ние? А ние не Му вярваме. Не вярваме. Изгонили са ни от работа – сълзи. Защо? Нямаме никаква вяра в Бога. Защо не чувстваме, че Бог е наш Отец? Бог е казал, че вие сте по-добри от тези птици. Христос умрял не за врабци и стърчиопашки. Той е умрял за нас, грешните. Но ако Той ги храни, нима вас не ще нахрани? Той ни дава възможност сами да помислим. А ние? А ние не вярваме. Защо? Ние сме привързани към материалното. Наш бог са парите. Имаме ли пари – ние сме спокойни. Изгонили са ни от работа – ние се вълнуваме. Сякаш никакъв Бога няма.
Защо така се безпокоим? Колко душевна енергия отива за това... И защо? Понеже ние прилепваме нашето сърце към земното. Ние не даваме на Бога възможност да се погрижи за нас. Ние не се доверяваме на Бога. И за това недоверие трябва да се покаем. Ние нямаме вяра в Него, а Той вярва в нас, Той ни говори, че ние сме много по-добри от птиците. Той иска да ни убеди, Той ни уговаря, Той дошъл на земята, за да умре за нашите грехове. Нас трябва да ни разпънат на кръст, а Той отдава на смърт единородния Си Син. Той, невинният, страда. За какво? За да освободи виновните.
Какво още ни трябва? Нужна ни е още вяра. Без вяра е невъзможно да угодим на Бога. Ето, собствено, и цялото християнство. Не е нужно да изискваме от себе си нещо, нещо да изобретяваме в нашия вътрешен живот, да се разсейваме с някакви глупости. Господ ни призовава да Му вярваме, повече да се грижим за своята душа, за това тя да бъде светла, а не тъмна и да оставим това многогрижие за бързопреходното, а всички усилия на нашата душа да насочим към нейното спасение от греха. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев