Евангелското четиво в тази неделя може да изглежда просто, но то е твърде поучително. Да си припомним, че главната цел на Евангелието е да приведе човека към Христос, да го научи на вяра и да му покаже Божията любов.
Нека се обърнем към предисторията на четения в тази неделя евангелски откъс. Била нощ, Христос плавал в лодка с учениците Си и заспал. В това време се надигнала такава буря, че даже привикналите към капризите на стихиите рибари се изплашили и започнали да Го будят с думите: „Господи, спаси ни, загиваме” (Мат. 8:25). Обаче усмиряването на стихията от Учителя довело апостолите до удивление, и те „рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?” (Мат. 8:27).
Сутринта те доплавали в района на град Гергеси, където Христос бил пресрещнат от двама бесновати. Те не могли да живеят сред хората и се поселили в пещерите, в които погребвали умрелите. И както предава евангелист Матей, тези обсебени от зли духове хора били „тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път” (Мат. 8:28). Но Господ върви насреща им, както винаги отива при страдащия човек, за да помогне. Той отделя душата на човека от беса, който, омотал я, я мъчи. Атонският старец Порфирий Кавсокаливит, размишлявайки за това, защо Господ винаги се примирява с падналия човек, казва, че Той винаги е готов да помогне, но изцелението идва при нас само в този случай, ако ние отворим дверите на сърцето си и приемем Христовата светлина.
Гергесинските бесновати, въпреки своята закоравялост в греха, виждат в Христос Живия Бог, виждат и бесовете, които „вярват и треперят” (Иак. 2:19), и затова, боейки се, че Той с една Своя дума ще ги заключи в преизподнята преди време, неистово молят да не ги праща там. Опитват се да Го заблудят, говорейки от името на страдащия, та Христос да възприеме техния страх пред Правдата като обичайна човешка реакция: „какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” (Мат. 8:29).
Подобни неща често се случват и в нашия всекидневен живот. Общественото мнение, което е призвано да изразява потребностите на мнозинството, все по-често се профанизира, превръща се в пряко или скрито лобиране за интересите на тясна група хора, а често просто натрапва на обществото греха. Всички ние знаем, че спортът и алкохолът са взаимоизключващи се понятия. С какво, например, рекламата на бира, която отново може да се появи на стадионите и по време на телевизионни спортни предавания, ще допринесе за развитието на професионалния, а още повече на детския и юношеския спорт? Ще смогне ли детето, постоянно виждащо в ръцете на възрастните бирени кутии и привикнало към това, че употребата на бира – това е норма, да стане истински спортсмен? Главното в такава реклама е да приучи човека към греха. А за всяка професионална дейност е необходимо духовно и нравствено здраве.
Преподобни Антоний Велики видял бесове в страшен образ. Както и в предишните времена, те се стремят да се поселят в човека и да го поробят. Те се приспособяват към ситуацията, лесно намирайки слабостите на съвременния човек. Комфортът, удоволствието, лесния живот, които пропагандира днес рекламата... Но зад цялата тази рекламна бутафория се скрива страшната истина: ненавистта към човека. По всякакви пътища отпадналите от Бога същества се опитват да унищожат, да разрушат безсмъртната човешка душа, да не й дадат възможност да се съедини с нейния Създател.
Не се е получило „на едро” – ще досадят „в малкото”. Да си припомним продължението на евангелското четиво за изцелението на гергесинските бесновати. Не страдалците, а вече самите бесове молят: „Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини” (Мат. 8:31). Господ им разрешава, и те, за да навредят за последно на хората, се вселяват в свинете, и цялото стадо се хвърля от стръмния бряга в морето и загива. Жителите на града, узнали за това, молят, „да си отиде от пределите им” (Мат. 8:34).
Защо Господ разрешил на бесовете да се вселят в свинете? На първо място, Мойсеевият закон забранявал свинското месо да се използва за храна, тъй като това животно се считало за нечисто. Второ, това стадо било предназначено за окупационната римска армия. А на трето място, за да изпита сърцата на жителите на тази страна – доколко те са готови да узнаят и приемат Христа.
Понякога ни се струва, че бремето на християнския живот не е удобно за носене. Ние искаме комфортно и безпечално да прекараме отредените ни от Бога години на земята: „да пасем своето стадо свине”, както живеят всички. Ние не искаме да работим над себе си и да преодолеем даже това ниво, където, по думите на приснопаметния старец Паисий Светогорец, „се въвеждаме в съблазън”. Но ако имаме, макар и малко желание да се променим, да се изправим, тогава бесовете тук са безсилни – даже ако те напълно подчиняват на себе си човека, с идването на Христос те губят всяка власт. Нека винаги се обръщаме към Него с гореща молитва за помощ и да вярваме, че ще я получим в най- трудната житейска ситуация.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев