В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното евангелско четиво ние чухме как нашият Господ Иисус Христос, по молба на Своите ученици, наситил множество хора с хлябове и риба. Евангелието говори за пет хиляди мъже, които били тогава наситени от Господа, без да се броят жените и децата, затова точният брой на хората ние не знаем. Господ ги наситил с пет хляба и две риби.
Това чудо на умножаването на хлябовете в пустинята ни напомня, че Господ е Подател на всяко добро, Подател на материалната и духовната храна. Неслучайно всеки път, преди да започнем да се храним, ние молим Господа да благослови трапезата, а след края на трапезата ние Му благодарим, че Той ни е наситил със Своите земни блага и Го молим да не ни лиши от Своето Небесно Царство.
Нашият Господ Иисус Христос е Подател на всяко добро. Ние получаваме храната именно от Него, даже ако я купуваме от магазина или я приготвяме със своите ръце.
Но по напълно особен начин Господ ни подава Самия Себе Си като Хляб, който дава живот вечен, подава ни Своята Света Кръв като източник на вода, течаща във вечния живот. И това чудо на умножаването на хлябове неслучайно от самото начало на съществуването на земята на Църквата Христова се е възприемало като образ и праобраз на Светата Евхаристия, която ние получаваме от ръцете на Самия Господ. Ние принасяме приготвените от човешки ръце хляб и вино, но Господ със Своята Божествена сила ги претворява в Свое Животворящо Тяло и Своя Честна Кръв, Които хранят не пет, не петдесет, не петстотин хиляди, а милиони хора по целия свят – тези, за които Сам Господ е казал: „Аз съм хлябът на живота” (Ин. 6:48), „Аз съм този Източник на жива вода, от която ще вкусвате и няма да ожаднеете во веки” (вж. Ин. 4:14). Светата Евхаристия е източник на духовни блага, който ни помага по време на нашия земен живот, оставайки в материални тела, да се съединяваме със Самия Господ.
Има прост физически закон: когато човек приема храна, тази храна се усвоява от неговия организъм. Частица от тази храна се просмуква в плътта и кръвта на човека и става част от неговата собствена плът. Когато човек приема вътре в себе си Божествения Хляб - Тялото Христово, тогава по тайнствен начин този материален хляб се съединява с материалното тяло на човека и Тялото Христово става частица от нашето тяло, а Кръвта Христова е част от нашата кръв. Това е същото това неизказано и непостижимо за ума съединение между Бога и човека, което е възможно само в християнската Църква и заради която Господ е дошъл на земята.
Светите отци казват, че целта на християнския живот е обожението, т. е. такова съединение на човека с Бога, когато човек, оставайки в своето материално тяло, се оказва пронизан от Божието присъствие и Божиите енергии, когато човек, намирайки се на тази земя, живее с живота на горния свят. Това става с нас в тайнството на Светата Евхаристия. В това тайнство ние се съединяваме с Господа и Господ започва да живее в нас, започва извътре нашето собствено тяло да ни храни със Своето собствено Божествено Тяло и да ни напоява със Своята Божествена Кръв, оживявайки и оживотворявайки нашето човешко естество, изгаряйки греховното начало, което присъства във всеки от нас. Това тайнство е голям дар Божи, но то ни възлага голяма отговорност за нашия живот, за нашето поведение, за това как се отнасяме към Бога и хората.
Господ изисква от нас да изпълняваме Неговите свети заповеди, да живеем по Неговите закони, Евангелието да бъде за нас не просто книга за четене, а тази книга, с която да сверяваме своя всекидневен живот. И тайнството на Светата Евхаристия е неразривно свързано с това, което става след него и преди него. Неслучайно Църквата ни призовава внимателно да се готвим за приемане на Светите Христови Тайни, да очистваме своето сърце чрез тайнството на изповедта, да очистваме своя ум чрез молитва и покаяние, чрез внимателно и сърдечно участие в Божествената Евхаристия. Но Евхаристията е свързана и с това, което става след като сме се причастили, след като сме чули отпуста на литургията и сме излезли извън пределите на храма – нали именно зад пределите на храма започва това пространство, в което ние трябва да проявяваме своята християнска любов, своето християнско мъжество и в което ние трябва да действаме така, както подобава на християни. Ако ние се причастяваме със Светите Христови Тайни, но животът ни не съответства на евангелския идеал, тогава това тайнство се оказва за нас, по думите на апостол Павел, „за съд и за осъждане” (вж. 1 Кор. 11:28, 29), както един от апостолите се причастил на Тайната Вечеря, но се оказал недостоен за този свещен дар. И всеки път, когато ние пристъпваме към Светата Чаша, ние си спомняме за този бивш апостол и се молим никога да не паднем в неговия грях, да не доведем своята душа до тази раздвоеност, която го довела до предателство.
Нашата любов към Бога се проверява зад стените на храма – където ние се срещаме с човешката мъка, с човешката нужда, с човешкото зло и коварство, където Господ ни призовава да действаме така, както Той Сам е действал сред хората. В нашите ежедневни дела ние трябва да вземем пример от Самия Господ, вглеждайки се в Него като на образ, на когото трябва да подражаваме.
Всеки път, когато ние се причастяваме със Светите Христови Тайни, нека се молим Господ да ни дава сили да бъдем добри християни в този свят, където християнските ценности са забравени от мнозина, където евангелските заповеди за много хора са неизвестни. Нека молим Господа Той да изпълва нашите сърца с тази благодат и с тази любов, които ни помага да носим нашия житейски кръст, която ни помага във всички житейски обстоятелства да действаме така, както подобава на християни. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев