Скъпи отци, братя и сестри! Днес, в десетата неделя след Петдесетница, в дните на Богородичния пост, ние чухме евангелското повествование за това как Господ изцелил бесноватия, който при новолуние се хвърлял и във вода, и в огън. Апостолите не могли да извършат това чудо и бащата на нещастника дошъл и започнал да проси милост от Спасителя, и Той го изцелил. Когато апостолите попитали, защо те не могли да направят това, което направил Господ, Той отговорил: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (вж. Мат. 17:21). Тези думи всички ние трябва твърдо да пазим в своята памет.
На нас ни се струва, че бесноватите, за които така често разказва Евангелието, това са побъркани хора, социално опасни, които се хвърляли в огън, вода, разкъсвали окови, които могли да нападнат човек. Да, действително, имало и такива бесновати. Но бесноватостта не е непременно буйство. Бесноватостта – това е господство на дявола над човека. Когато човек се оказва във волята на дявола, тогава дяволът определя строя на неговите мисли и чувства, неговото поведение, и ако поиска човек да бъде буен, да се хвърля в огън и във вода, така и ще бъде. Но дяволът може да поска и нещо друго, и би било най-голяма грешка да считаме, че бесноват е само този, който разкъсва веригите си. И днес съществуват множество бесновати – това са хора, които са обладани от дявола; някои от тях даже показват по телевизията. Гледаш в очите такива хора и виждаш дяволска злоба и бездна, разтворения ад. Когато дяволът господства над човека, когато той поробва неговите мисли, когато го тласка към хула против Духа Светаго, тогава такъв човек е роб на дявола.
А защо този дух се изгонва само с молитва и пост? Забележително е казал за това свети Йоан Златоуст: не бой се от поста, защото от поста трепери дяволът. Понеже постът, въздържанието заставя човека да обърне внимание на своите чувства, на вътрешното състояние. Постът е свързан с въздържание, самовъзпитание, самоограничение - с това да приближи господството на над поведението на човека.
Човек, който пости – това е човек, направляван от Бога, защото той се старае да живее според по Божия закон, ограничава своите страсти, разкайва се за своите грехове. Пребивайки в молитва, в постоянно общение с Бога, той е от Бога направляван и дяволът няма лост за въздействие над такъв човек. Дяволът се опитва да влияе на ума, да заразява с лоши, нечисти, богохулни мисли, но човек, който пости и контролира своето съзнание стъпква тази змия и дяволът отстъпва. Но нали има още и чувства, и страсти човешки, и инстинкти. О, колко често дяволът се стреми да пороби тази чувствена страна в живота на човека! И нали в множество случаи това се удава. Но този, който пости, който контролира своите чувства, който в Тайнството на изповедта излага на Божия съд своите прегрешения, даже мислените, е способен да контролира своите действия. „Този род се изгонва с молитва и пост”.
А какво става с тези, които са овладяни от дявола? Както вече казах, мнозинството от тях не разкъсват вериги, не пръскат слюнки, не се нахвърлят на своите ближни. Но с каква пък лекота те отдават душата си на дявола, подхвърлят се на интелектуални съблазни - даже не толкова интелектуални, колкото нечии мисли, начини, модели на поведение, които натрапчиво се предлагат днес на съвременния човек! На тези хора им се струва, че те са герои, че те са силни, нали могат да имат власт, пари и могъщество, те могат да удовлетворят всякакви свои похоти и прищявки, чувствайки своята автономия от всички, в това число от Бога, своето „могъщество”, без да съзнават при това, че те са жалки роби, марионетки на дявола.
Неслучайно по време на Богородичния пост Светата Църква ни напомня за това, че с пост и молитва се изгонва дяволския дух, духът, който днес поробва огромно количество хора, даже не подозиращи, че те стават роби на дявола. И едва тогава, когато се разрушава животът, когато човек в някакъв момент изведнъж осъзнава, че нищо не му се е удало, че всичко се руши, че няма нито приятели, нито любими, нито семейство - няма нищо, освен страсти, само тогава някой, не всеки, може да оцени своето състояние на духа.
Църквата е призвана, обръщайки се към съвременния човек, да говори и за бесноватостта. Ние трябва да се справим с масовата бесноватост, в която се въвличат милиони и милиони хора. Какво да правим, как да спасим света? И Господ ни казва: с молитва и пост. Ние трябва да постим и да се молим за тези, които не се молят и не постят - за нашите роднини, близки, за нашите приятели, за нашите познати, за нашите колеги по работа, за тези, които са във властта, които са силни на деня, за тези хора, които оказват влияние на обществото. Ние трябва да разберем, че нашата молитва - това е не само молитва за себе си и за нашите роднини, това е молитва за мир. Към такава молитва особено са призвани монашествуващите; и ние трябва да помним, че най-главният наш подвиг – това е молитвата за човешкия род, за нашето Отечество, за нашия народ. Постът и подвизите са за тези и заради тези, които не са способни днес сами да извършват тези подвизи. И вярваме, че по думите на св. Йоан Златоуст дяволът ще трепери – ще трепери пред лицето на постещите и молещите се, на тези, които останат истински свободни от всякого дяволско изкушение.
Нека Господ даде на целия благочестив вярващ народ да помни за своята мисия, за мисията на поста и молитвите за спасение на човешкия род. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев