Днес ние чухме евангелските думи за това, че е трудно за богат да влезе в Царството Небесно. Мнозина от нас могат да кажат: това не се отнася до нас – ние не сме богати. Богати, разбира се, сред нас има. Понякога те влизат в храма, но основно ние сме хора от средната и ниската класа, затова, изглежда че няма за какво да се безпокоим.
Господ е казал това, отговаряйки на въпроса на богатия юноша, който на думи бил готов да Го последва. Той му казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21). И този човек си тръгнал от Господа натъжен, защото, очевидно, на някакви жертви той бил готов, но да отдаде цялото си богатство, всички свои спестявания, всичко това, което той, навярно, е наследил от своите родители, този човек не пожелал.
Когато учениците, чули тези страшни думи на Спасителя за това, че по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Небесно (вж. Мат. 19: 24), попитали с недоумение: „Кой тогава може да се спаси?”, тогава Господ отговорил: „За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно” (вж. Мат. 19:26). Навярно, учениците не разбрали тогава Неговите думи: как тогава ще се спасят, ако за човека да се спаси въобще е невъзможно?
Тази история се отнася към живота на всеки човек, не само богат, но и беден, защото богатството бива не само материално. Богатството бива духовно, интелектуално. Богатството е всичко това, което притежаваме, всичко това, което сме получили от Господа по силата на нашия произход или благодарение на нашите трудове, за които Господ е допринесъл.
Всеки човек, който възприема като свое това, което той има, стараейки се да го запази за себе си и да не го раздаде на другите, е нищ, за което говори Господ, става непригоден за Царството Небесното.
Има богатство на способностите – интелектуални или други. Има богатство на надареностите. Има у човека и много други богатства. Но за какво Господ ни дава тези богатства, таланти, възможности, способности, одареност? За да ги делим с ближните, за да обогатяваме със своето богатство другите хора.
В човешкия свят действа удивителен закон: ако вие отдавате материално богатство, то се отнема от вас, а ако отдавате духовно богатство, то не се отнема от вас, а още повече се умножава. Духовното богатство е като бездънен източник, който колкото и да го раздаваш, винаги ще остава все повече и повече. Подобно на това, както Господ с пет хляба нахранил пет хиляди човеци. Изглежда, съвсем малко имало в ръцете на Неговите апостоли, но силата Божия по удивителен начин умножила тези хлябове направо в ръцете на апостолите и в ръцете на вземащите, така че и останалото в кошниците било много повече от това, което било отначало и при това всички хора се наситили.
Така става с нашето богатство, ако го делим с нашите ближни. То не оскъдява. Нещо повече, опитът на мнозина състоятелни хора показва, че и материалните богатства не изчезват, когато хората ги раздават на ближните. По чудесен начин Господ умножава богатството на такива хора. Ние знаем от историята на Църквата, че имало щедри благотворители, които Църквата прославила за тяхното милосърдие, за това, че те не били привързани към своето богатство, но го раздавали на ближните. Например, свети Филарет Милостиви, който бил мирянин, не се прославил с никакви подвизи – ни аскетически, ни бойни, ни някакви други. Той бил милостив човек и това богатство, което Господ му дал, щедро раздавал наляво и надясно. И останал в паметта на хората и в паметта на Църквата като човек свят и милостив.
В крайна сметка тези думи на Господа, които ние днес чухме, ни говорят за целта на нашия живот, за това за какво и заради какво живеем. Ако ние живеем, за да придобием за себе си колкото е възможно повече, а да отдадем на другите колкото се може по-малко, тогава ставаме непригодни за Царството Божие, защото всичко, което сме натрупали, ще остане тук на земята и няма с какво да влезем в другия живот, нито с какво да застанем пред Божия съд. Ако ние живеем не за себе си, ако ние отдаваме на другите хора своите средства, своите таланти, своето време, своята душа и сърце, то тогава всичко, което остане тук на земята, ще премине в ръцете на други хора, но ние ще има с какво да застанем пред Страшния съд Божи. Няма да се срамуваме да гледаме в очите Спасителя, Който ще ни посрещне на прага на смъртта, защото ние сме проживели своя живот не за себе си, не движени от духа на егоизма и алчността, а сме се старали това, което Господ ни е дал, да отдадем на другите хора.
Ако всички хора биха слушали думите на Спасителя и биха постъпвали така, както Той е заповядал, тогава не би имало сред нас нуждаещи се, онеправдани, нищи, защото за всеки беден би се намерил богат човек, който би му дал това, което е необходимо, за всеки онеправдан би се намерил някой да му се притече на помощ и би го снабдил с всичко необходимо, за всеки страдащ би се намерил някой, който да го утеши.
Както казва свети Григорий Богослов, „ако нямаш даже нищо, утеши със сълзи”, т. е. заедно със скърбящите поскърби, а заедно с радващите се се възрадвай. Умей да споделяш скърбите и радостите на другите хора и тогава Господ чрез тебе ще помогне на други хора, а на тебе ще ти дава все нови и нови богатства, преди всичко, богатства душевни.
Ние трябва още да знаем, че човек, който живее за себе си, никога не може да бъде истински щастлив. Той винаги и за всичко е недоволен, защото колкото и да е придобил, иска му се да придобие повече, колкото и богатство да е натрупал, все му се струва, че при съседа работите вървят по-добре, а когато започнем да гледаме на хората около нас и да сравняваме своя живот с техния живот, тогава ще попаднем в мрежите на завистта и тогава, и това богатство, което имаме, няма да ни носи радости, защото ближният има повече.
Човек, който живее не за себе си, а за другите, не гледа кой от ближните му има повече от него. Той гледа на кого и в какво може да помогне. Такъв човек се оказва щастлив даже, ако материалното му богатство съвсем не е много или пък въобще липсва, защото в неговия живот присъства най-главното богатство – това е Сам Господ Бог. Когато Господ Бог изпълва душата на човека, тогава никакви скърби не са страшни, никаква нищета не е страшна. Човек може, да се задоволява с малко, да изпитва дълбоко вътрешно щастие, удовлетворение и вътрешен покой, защото той чувства присъствието на Бога в своя живот.
Господ води всеки човек по житейския път към Царството Божие. Господ иска всички хора да се спасят. Няма такъв човек, за когото Господ би казал: „Аз не искам той да се спаси. Той е предопределен за погибел”. Няма такива хора. Всички хора са предопределени за спасение. Само че вече от всеки човек зависи как ще откликне на този Божи призив за спасение, доколко усърдно той ще съработничи с Бога в делото на собственото си спасение. Ако той бъде сътрудник на Бога в това дело, тогава действително нищо не е невъзможно, защото Господ спасява човека, но човек откликва на спасителния зов Божи и следва Господа, както Го последвали Неговите ученици и апостоли, оставили своите рибарски мрежи, както в течение на векове хиляди и милиони хора откликвали на Божия зов, следвали Го и днес пребивават с Господа в Царството Небесно, наслаждавайки се на това неизтощаемо богатство, което е Сам Господ. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев