.jpg){kind=link}
На празника Въздвижение на Кръста Господен ние слушаме думите на апостол Павел от неговото първо послание до Коринтяни, които ни помагат да разберем самата същност на християнството. Апостолът казва: „Христос ме прати да благовествувам, и то не в мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов; защото словото за Кръста е за иудеите - съблазън, за елините - безумство, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (вж. 1 Кор. 1:17-18:23).
Апостолът свидетелства за това, че никаква човешка премъдрост не е способна да постигне тайната на кръстната Жертва на Спасителя.
Ако се опитаме да осмислим подвига на Спасителя, Неговия живот и страдания от гледна точка на господстващите в човешкото общество идеали и ценности, тогава всички действително ще изглежда като безумие. Ето защо елините, основаващи своя живот на философията, на науката, на човешката мъдрост, считали проповедта за Христа за безумие. Иудеите се опирали не на философията или науката – те вярвали в Единия Бог; но своето спасение те свързвали на първо място с освобождението от римляните. Иудеите дълго страдали под гнета на езическата цивилизация и считали, че спасението е невъзможно, докато не дойде Месия и не изгони римляните. Затова за иудеите проповедта за Кръста била голяма съблазън - тя никак не се съчетавала с техните очаквания, с техните надежди, с техните идеали за устройване на земния живот.
Всъщност, ако погледнем от позицията на днешния ден на цялата мисия на Христа Спасителя - на Неговия живот, на Неговата проповед, на Неговите страдания, на Неговата смърт – колко далеко е всичко това от съвременните идеали на битието! На нас само ни се струва, че ние разбираме смисъла на извършеното от Христос, защото ние вече знаем историята и знаем какво е станало след Кръстната смърт на Спасителя. Но ако се поставим на мястото на тези, които са живели в древността, нима бихме разбрали? Какво избавление може да чакат от слабия Човек, Който няма ни пари, ни власт, Който не владее светската, езическа мъдрост и философия? Какво избавление ще дойде от Този, Който ходил в обкръжението на Своите ученици - малограмотните рибари от Генисаретското езеро? Навярно, и ние с вас бихме се отнесли към проповедта на Спасителя така, както древните, защото тази Божествена проповед не съответства на начина на живот на хората – ето защо тя е безумие и съблазън едновременно. И апостол Павел, съзнавайки колосалното разминаване между човешките ценности и житейски идеали, и проповедта на Христа, говори, че бил пратен да благовествува не с премъдри думи, защото всяка човешка премъдрост, изхождаща от ценностите на света, е неспособна да оцени в цялата пълнота това, което е извършил Христос.
Спасението чрез идването в света на Сина Божи, възлязъл на Кръста, претърпял хули и скърби заради човешкия род, действително излиза извън рамките на човешката логика. Какво може да открие на хората смисъла на стореното от Спасителя? Защо Неговият образ е така притегателен? Защо, въпреки че Неговата система от ценности, донесените от Него нравствени заповеди с такъв труд се осъществяват от хората, вече две хиляди години именно в Него се взират хората, когато започнат да се замислят за своето спасение? Тъй като всичко това, което е извършил Спасителят, го е извършил за нас Самият Бог. „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ” (Ис. 55:8).
Ние не можем да разберем дълбината и силата на Божествената мисъл и на Божественото действие. Ние можем само да откриваме своето сърце за тези мисли и тези дела, и, откривайки сърцето си, изведнъж да започнем да разбираме - не на нивото на изразителни формулировки, защото с никакви формулировки не разкриеш Божествения замисъл, а със сърцето - какво е Христос за всекиго от нас. Именно от това възприемане от човека на Божественото слово се пробужда и силата на вярата, и хората, докоснали се до Христос, започват да разбират, че единственият ключ към обяснение тайната на Кръста и страданията на всемогъщия Бог – това е любовта. Не дългът, защото Бог никому с нищо не е длъжен; не вълшебна сила, защото Бог никого не спасява автоматически, а само любовта. Само любовта е могла да задвижи Господа и действително Го е подтикнала Синът Божи, станал Син Човечески, да приеме върху Си цялата тежест на страданията. Ние разбираме по тази причина Кръста още и, защото и в своя живот намираме аналогии. Кога човек е способен да се пожертва заради другия? Само тогава, когато го обича. Кога хората са готови да се пожертват заради Родината? Само тогава, когато я обичат. С никакъв дълг и с никаква дисциплина е невъзможно да се обясни готовността на човека да отдаде своя живот за другия - само тогава, когато в сърцето и в ума има любов, човек е готов доброволно да пожертва себе си. Ето защо и Господ казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Ин. 15:13).
Значи, тайната на Кръста Христов действително може да бъде разбрана от човека не чрез философията, не чрез човешките мъдрувания, не чрез политически очаквания, както това било у иудеите, римляните и елините, а само извътре, в човешката природа, в човешкото сърце. А защо е така? Тъй като Бог ни е създал нас по Свой образ. Той е вложил в нас Божествения нравствен закон и когато Той говори с нас, ние Го разбираме, защото сме създадени по Негов образ. Когато човечеството престане да разбира Бога и да живее по закона, който Бог е вложил в сърцето на човека, тогава и ще настъпи края. А засега продължава борбата - борбата между тези, които никога не разбират Спасителя и не проумяват Божия замисъл за света и за човека, с тези, които носят в своето сърце вярата в това, че Бог, както е казал апостол Павел, с безумството на проповедта спасява света.
Лесно или тежко е да бъдеш вярващ човек? Лесно, защото това съответства на природата на човека. Да вървиш против Бога – значи да вървиш против самия себе си, против вроденото нравствено чувство, против Божия образ, вложен във всеки човек. И в това е смисълът на живота в съответствие с Божия закон – това е живот в съответствие с човешкото естество. Но едновременно и трудно, защото огромно количество хора живеят в съответствие с другите закони на битието, пред тях има съвършено други цели, те изповядват други ценности. И опасността от времето, в което живеем се състои в това, че именно тези непроизлизащи от Божия замисъл цели и ценности се предлагат днес на целия човешки род в качеството на някакъв идеал за устройство на човешкия живот. Това става, защото грехът помрачава нравствената природа на човека - помрачава разума и изкривява житейските ориентири. Думите на апостол Павел ни доказват цялата тази конфликтност, цялото това противоречие: за едни словото за Кръста е съблазън, за други - безумие, а за нас, които се спасяваме - сила Божия. И докато за човешкия род словото за Кръста ще бъде сила Божия, дотогава и ще се спасяват хората. Въпреки своите слабости, падения, греховност, те ще вървят към Христос, ще се прекланят пред Неговата жертва, пред Неговия Кръст, който е явил на целия свят символът на спасението. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев