В името на Отца и Сина и Светия Дух! В Неделя след Въздвижение ние чухме от евангелското четиво думите на нашия Господ Иисус Христос за кръстоносенето: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене и Евангелието, ще я намери” (вж. Мат. 16:24-28). Тези думи ни напомнят как човек трябва да устройва своя живот и да следва тези ценности, които той счита за главни в своя живот.
Какво значи в дадения контекст да запазиш душата си, какво значи да я погубиш? Мнозина хора се опитват да запазят това, което имат, за самите себе си. На тях им се струва, че всичко придобито ще остане у тях и ще се преумножи. Освен това, човек се опитва да запази своята душа, когато се старае се опази от чуждите скърби, емоции, когато мисли, че животът ще бъде по-спокоен, по-комфортен и по-весел, ако не се намесва в работите на другите хора, не слуша за човешката мъка, за нуждата на другите хора. Но човек, който предпазва себе си, в крайна сметка погубва своята душа, защото животът му ще бъде изживян напразно.
А този, който не щади своята душа, своите емоции, чувства, своя живот, но щедро ги дели с другите хора, вниква в техните трудности и скърби, старае се да им помогне и да раздели с тях това, което има - било то богатства - материални или духовни, сякаш погубва душата си, разпилявайки я, раздавайки я на другите. Но в крайна сметка именно той опазва душата си.
Подвигът на кръстоносенето, който ни заповядва Господ Иисус Христос, не е нищо друго, освен носене на своя кръст - на скърбите, изпитанията, болестите, които ни сполетяват, - и помощ на ближните в носене на техния житейски кръст. В това и се заключава истинското кръстоносене: нито един християнин не трябва да се чувства самотен в носене на своя кръст, винаги редом с него да се намира един или друг Симон Киринейски, който да му помогне да носи кръста си.
Господ ни е призовал в Църквата, за да си помагаме един друг да носим житейския си кръст. И когато един човек отслабва и пада под тежестта на кръста, тогава друг подхваща този кръст, помага на човека да се изправи. В това се заключава силата на взаимната поддръжка и солидарност, на взаимната любов, която трябва да съединява членовете на Тялото Христово - Църквата - в едно тяло. Затова и Господ казва, че Църквата е едно тяло, а всички поотделно - членове. По думите на апостол Павел, ако страда един член, тогава с него страда и цялото тяло (вж. 1 Кор. 12:26), а Господ казва: „Понасяйте един другиму теготите” (Гал. 6:2).
Заповедите на Господа и на светите апостоли ни напомнят, че ние трябва да понасяме един друг теготите, изпълнявайки с това закона Христов, та кръстът, който Господ е възложил на другите хора, да възприемаме като наш собствен. И тогава в трудна минута, когато ние се гънем под тежестта на своя кръст, някой от стоящите редом с нас непременно ще ни се притече на помощ.
Господ призовава да се обичаме един друг. Но какво е любовта? Това не е някакво абстрактно чувство, а пряка готовност да помогнеш на човека в момент, когато той повече от всичко се нуждае от тази помощ. Това е способност да споделиш с човека неговите скърби, страдания, болести. Християнската любов трябва да бъде самоотвержена. Любов наричат понякога чувството, заради което ние оставаме с човека, защото ни е нам приятно да бъде с него или защото той ни прави добро и стои по-високо от нас в йерархическата лествица. Но такава любов, обикновено е егоистична. А християнската любов предполага жертвеност; тя се заключава в това, че ние обичаме не само тези, които ни правят добро, но и тези, които ни правят зло, не само приятели, но и наши врагове, притичаме се на помощ на хората не само тогава, когато те молят за това, но и когато те се срамуват да се обърнат към над с молба, а ние виждаме, че помощ им е нужна.
Господ призовава всеки от нас към подвиг. Най-трудният подвиг в този живот е да помагаш на ближния да носи неговия кръст. Понякога за това е необходимо да преодолеем себе си: своя егоизъм, желанието да живеем в комфорт, удобство и спокойствие. Друг път е необходимо да забележим това, което другите не забелязват. Но именно в това е нашето призвание.
В Неделята след Въздвижение Господ ни напомня, че всеки християнин има свой житейски кръст, който ни е възложил Сам Господ Иисус Христос, и този кръст ние трябва да носим смирено, безропотно, благодарейки на Бога за това, че Той Самият ни помага да го носим. И ние трябва да помагаме на нашите ближни да носят техния житейски кръст, защото само така, а не иначе, ние можем да изпълним закона Христов.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев