Цялата земя, братя и сестри, е изпълнена с великата милост, щедрости и благодеяния Божии. Това ние виждаме всеки ден. Но в същото време ние виждаме, че в живота на хората има неуспехи, неблагополучни начинания, такива неща се случват както в домовете на прости хора, така и на богати. Ако човешкият ум би се опитал да разбере всички неуредици, случващи се с тези хора, тогава той не би могъл да вмести в себе си това. Би го обзел ужас. Защо става така?
Мнозина хора, пристъпвайки към едно или друго дело, биват уверени в себе си, в своите сили, в благополучното продължаване и завършване на своите начинания. В разсъжденията си те не отделят място на Бога, не искат Неговото благословение. Именно за това е днешното Евангелие, в което се разказва как Христос видял в Генисаретското езеро две рибарски лодки с рибари, почистващи своите мрежи след нощния улов, когато хванали нито една риба. Господ помолил Симон, бъдещия апостол Петър, да Го пуснат в лодката и отплават на известно разстояние от брега. От това място Иисус Христос започнал своята проповед, започнал да учи за Тайните на Царството Небесно. Господ стоял сякаш като на сцена. А пред него на хълмистия бряг се разположил народът, който внимателно Го слушал. Водната повърхност отразявала думите, излизащи от Христа и отправени към народа. А след като били изговорени толкова думи, колкото могли да вместят в себе си хората, Господ заповядал на Симон да отплува по-надалече и да хвърли мрежата в морето.
Ето тук Симон се възмутил и възкликнал: „Наставниче, цяла нощ ловихме и нищо не хванахме”. А вие знаете, че нощта е най-удобното време за риболов. И до ден днешен рибарите ловуват в това време от денонощието. Обаче Симон, видимо внимавал в току-що произнесената проповед, възкликнал: „Но по Твоята дума ще направя така”.
Отплавал по-далече, той хвърлил в мрежата и в този момент станал чудесният улов на риба. Мрежата се напълнила с такова голямо количество риба, че от тежестта започнала да се прокъсва. Бъдещият апостол Петър започнал да вика на рибарите от втората лодка, призовавайки ги за помощ да изтеглят мрежата с мятащата се в нея риба, тъй като не било по силите му да се справи сам. И ето, освобождавайки улова, те напълнили две лодки, които вече започнали да потъват. Симон, виждайки такова чудо, още повече се изпълнил със страх, с благоговение пред Бога и даже казал: „Господи, иди си от мене, понеже аз съм човек грешен”. Господ пък казал: „Ти ще ловиш човешки души” и Симон, оставил всичко, тръгнал след Господа. Станал не само чудесен риболов, но и Симон - апостол Петър, бил уловен в чудесните мрежи Божии.
На какво ни учи това евангелско повествование? Че по Божието благословение, хвърлили мрежите, апостолите успешно приключили своя риболов. А преди това, потрудили се без благословение цяла нощ, уповавайки се само на собствените си сили, не се сдобили с никакъв резултат. Това бил урок като за самите апостоли, така чрез тях и за всички вярващи хора. Ние в началото на всяко дело, при това, обърнете внимание, не само от важен, държавен мащаб, а от обикновен, битов, непременно трябва да се обръщаме с ума и мислите си към Бога, да просим Неговото благословение за това дело, което искаме да извършим.
Ето още една история за Божието благословение. В едно семейство родителите взели помежду си решение всяка нощ да благословят децата, когато те отивали да спят. И ето в една от нощите в този дом влезли грабители, които изклали всички възрастни хора, живеещи в него. Когато пък доближи до стаята на малчуганите и отворили вратата, видели над техните глави стоящ страшен юноша, излъчващ светлина. Излизайки и не разбирайки какво става, те отново се опитали да влязат в стаята. В същото време започнало да просветлява и разбойниците решили да напуснат дома, но на улицата били заловени. Признали веднага за стореното от тях, те разказали за страшния юноша, стоящ при главите на децата и заставил ги да си тръгнат. Тутакси хората, преминавайки през стаята, където лежели убитите родители, отворили врата в стаята на децата, но ти видели спокойно спящи . Никакъв светъл юноша там не видели, осъзнали, че това е бил ангел-хранител, който по родителското благословение ги пазел всяка нощ.
Ето още един пример, също назидателен за всички нас. Киевският княз Изяслав отишъл при преподобни Теодосий Печерски и след беседата на госта била предложена манастирска трапеза. Вкусил от нея, великият княз бил поразен, че простата манастирска храна била толкова вкусна, че той и във великокняжеския дворец нямал такива ястия. На това преподобни Теодосий отговорил: „Така е, защото храната в нашата обител се приготвя по благословението на игумена. Затова, въпреки простотата й, по Божието благословение, получавано чрез благословението на игумена, тя става толкова насищаща, полезна и вкусна”. И накрая преподобният отбелязал: „ А ето у вас в палатите, видимо, храната се приготвя без всякакво благословение”.
Когато говорим за Божие благословение в началото на всяко дело, тогава ние трябва да разберем, че се намираме в Божия дом, където Господ е върховен повелител. Представете си, че в някакъв именит дом слугата започне да прави всичко, каквото си поиска, без да съгласува своите действия и без да е получил разрешение от стопанина. Такъв слуга просто ще бъде изгонен заради абсурдността на неговото поведение. Така и ние се намираме в Божия свят, където всичко е сътворил Господ, и трябва преди всяко дело да казваме: „Господи, благослови" и да се прекръстваме. И тогава нашите дела ще бъдат така успешни, както бил успешен чудесният улов на апостол Петър. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев