В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, след третата Пасха в Йерусалим, в последната година от Своя земен живот Господ Иисус Христос избрал освен дванадесетте апостоли и други седемдесет, които да благовестят Неговото учение. Сред тях бил и честваният днес св. ап. и ев. Лука.
Свети Лука се родил в сирийския град Антиохия, където получил високо за времето си и разностранно образование, той бил лекар и добре владеел изкуството на живописта. Чул за Иисуса Христа, Лука, стремейки се с цялата си душа към спасителната Божествена Светлина, се отправил към Палестина и станал един от седемдесетте ученици на Спасителя.
Той бил един от първите, който видял възкръсналия Спасител, явил се на него и Клеопа по пътя към Емаус (Лк. 24:13). Окрилен от чудото на Възкресението Христово, Лука станал свидетел и на Възнесението Господне и на слизането на Светия Дух Утешител върху апостолите.
Той взел участие във второто мисионерско пътешествие на апостол Павел и оттогава те били неразделни. А когато свети ап. Павел бил изоставен от почти всички свои съработници, Лука продължил да дели с него всички трудности на проповедническия подвиг и лекувал тежките болести на първовърховния апостол, облекчавайки страданията на своя велик наставник. След неговата мъченическа кончина напуснал Рим и започнал да проповядва в Ливия, Египет и Тиваида.
В Рим свети Лука извършил главното дело на своя живот: по внушение на Светия Дух той написал Евангелие и книгата Деяния на светите апостоли. Ние сме благодарни на свети Лука и за това, че е дарил на Светата Църква първата икона с образа на Пресвета Богородица и поставил началото на иконописта. Апостол Лука изографисал също иконите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Вглеждайки се в подвига на апостол Лука, всеки християнин трябва да разбере: Бог надарява човека с ум и таланти, не за да се развлича той с тях, не за да ги разпилее или да ги обърне в зло, не за да се гордее и самопревъзнася или за да послужи за съблазън на ближните. Много дарования притежавал апостол Лука и всички свои таланти, преумножени с труд, той посветил на Всеподателя Бога. Като писател той станал духоносен евангелист. Като художник той станал родоначалник на иконописта. Като лекар той облекчавал болестите на страдащия апостол Павел, а впоследствие изцелявал телесните и душевните недъзи на множество хора и сега продължава да лекува тези, които прибягват към него със сърдечна молитва.
На днешния ден родната ни православна Църква отбелязва и паметта на св. Злата Мъгленска, българка от Егейска Македония. На нейния мъченически подвиг, само че на друг ден, на 13 октомври, отдават почит и други православни Църкви като руската, гръцката, сръбската, македонската. Света великомъченица Злата Мъгленска се родила и живяла през втората половина на 18 век в българското село Слатино, Мъгленско, Егейска Македония, днес с. Хриси, окръг Пела, намиращо се в пределите на Гърция. Тя сеотличавала с необикновена сила на духа, твърда вяра в Христа, целомъдрие и красота. Местен турчин неколкократно се опитвал да прелъсти девойката и да я застави да приеме исляма. Но нито заплахите от страна на нечестивеца, нито увещанията от страна на близките й, нито чудовищните изтезания, продължаващи в течение на много месеци, не сломили духа на славната изповедница Христова. Тя се увенчала с мъченически венец през 1795 г. Подвигът на света Злата Мъгленска е особено впечатляващ, като се има предвид, че само тридесетина години по-рано, през 1759 г., голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приело исляма.
Братя и сестри, ние не сме надарени с талантите, които притежавал св. ап. и евангелист Лука, за съжаление, нямаме и нито силата, нито твърдостта на вярата, проявени от света великомъченица Злата Мъгленска. Днес никой не ни принуждава да се отричаме от вярата си в Христа, но не отстъпваме ли от Бога всеки път, когато пилеем дарбите, които ни е дал, употребявайки ги не за слава Божия и в полза на ближните, а като търсим само своята изгода, печалба, слава, почести, похвали; всеки път, когато поради леност, пилеем времето и силите, които ни е дал, в празност и суета. Не отстъпваме ли от Бога, когато нарушаваме заповедите, които ни е дал; всеки път когато ни изпълва завист, гордост, когато злословим срещу някого или го осъждаме; всеки път, когато оскъдява в нас любовта?
Нека се стремим да бъдем „изпълнители на словото” Божие, „а не само слушатели, мамещи сами себе си” (Иак. 1:22) и да търсим в това си усилие подкрепата и молитвеното застъпничество на честваните днес Божии угодници. Амин.