Днес ние отбелязваме паметта на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски. Преподобни Йоан се родил през в 9 век след Рождество Христово, приблизително 14 години след приемането на християнството в България. И подвигът на Йоан Рилски имал огромно значение за цялата българска Църква и за цялото православие. Преди всичко, защото България приела християнството по инициатива на цар Борис. България възприела византийския ред на богослужение, йерархия, църковна литература, т. е. всичко това, което се отнася към външната видимост на Църквата. Но било необходимо да се яви личност, която би съумяла със своя пример, със своя подвиг да покаже вътрешното съдържание на църковния живот, да яви това, което победата Христова и победата на Неговата Църква носят, преди всичко, вътрешния и духовен характер.
Нали, всъщност, приели християнството, българите престанали да се покланят на идолите. Но другите идоли, живеещи в човешкото сърце, идоли много по-опасни, разбира се, още не били изкоренени. И ето преподобни Йоан Рилски се явил за българския народ не толкова, като идеал за святост, колкото като човек, който въплътил в своето служение идеалите на християнския живот. При това тук ние се сблъскваме с някаква загадка. Ние знаем, че мнозина авторитетни учители на християнството възраствали под ръководството на други учители в лоното на тази църковна традиция, на която те могли да се опрат. Що се отнася до преподобни Йоан Рилски - това действително било достойно за удивление. Както ние с вас знаем от житието му, той нямал никакви учители и наставници. И висотата на неговия духовен подвиг, неговото необичайно бодърстване може да се обясни само с това, че, навярно, сам Дух Свети го е ръководел.
И, както често се случва, от младини преподобни Йоан започнал да страни от хората. Той се оттеглил в безлюдна гора, където не стъпвал човешки крак и живял там със зверовете. За какво сторил това? В търсене на самота или на нещо друго? Но, разбира се, когато подвижникът се оттегля в пустинята, той не търси самота, той търси висотата на богообщението, той търси това, което се нарича богосъзерцание. Какво представлява това? Това е нещо тайнствено, нещо, което ни изумява. Има твърде малко свидетелства за висотата на този духовен подвиг, който така или иначе извършил преподобни Йоан Рилски.
Той почти с никого не споделил съкровищата на своята дълбинна премъдрост, но ние можем да кажем нещо за това, изхождайки от опита на други подвижници на благочестието.
Ето, например, Ефрем Сирин на висотите на своето духовно подвизаване, тогава, когато той бил в пустинята и се молел, понякога се удостоявал с преизобилна Божия благодат. Тази благодат на любовта била дотолкова непоносима, дотолкова дълбока, дотолкова преобразяваща го лично, че той се молил така: „Господи, отслаби за мен вълните на Твоята благодат”.
За друг авва има свидетелства. Веднъж при него в килията влязъл килийник без да почука и видял, че аввата по време на молитва целият бил подобен на огън И ето такова духовно познание, осъзнаване на Бога като любов, осъзнаване не лицемерно, осъзнаване не книжно, а въз основата на своя духовен опит, съставлявало, разбира се, сърцевината на съкровището на духовния подвиг на преподобния и богоносния наш отец Йоан Рилски. Затова той и се отделил от хората, за да се сподоби с небесното преобразяване на личността още тук, на земята.
Трябва да кажем, че според евангелското слово, разбира се, всичко тайно ще стане явно. И в края на неговия житейски подвиг хората узнали за него. Край него се образувала неголяма общност от ученици, което в крайна сметка довело до създаването на Рилския манастир. И по такъв начин, подвигът на преподобни Йоан Рилски определил по-нататък пътя на българското духовно благочестие. Не само на българското, но и въобще това се отнася до цялото вселенско Православие.
Господ Бог, по молитвите на преподобни Йоан Рилски да помага и на нас да преминем попрището на нашето спасение. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев